Диамантената ера

Тази мисъл изглежда бе нещо абсолютно ново за д-р Х. Той се загледа през прозореца. Хакуърт усети, че въпросът за момичетата и „Букварите“ е приключен.

— Ще говоря открито и честно — след като известно време замислено отпиваше от чая си каза д-р Х., — и вие няма да повярвате в това, защото на хората от Външните племена им е втълпено да смятат, че ние никога не говорим направо. Но може би след време ще се убедите в истинността на думите ми.

Семето е почти довършено. Когато си тръгнахте, разработването му много се забави — повече, отколкото очаквахме. Мислехме си, че след онези десет години барабанчиците са поели вашите познания и са в състояние да продължат работата без вас. Но в ума ви имаше нещо, което сте постигнали чрез години на научни изследвания и от което барабанчиците, дори да са го имали, са се отказали, и не могат да си го върнат, освен ако не излязат от мрака и отново не заживеят на светло.

Войната срещу Крайбрежната република достига критичен момент. И ние ви молим за помощ.

— Трябва да отбележа, че сега за мен е почти немислимо да ви помогна — каза Хакуърт, — освен ако не е в интерес на племето ми, а това не ми се струва много вероятно.

— Нуждаем се от вашата помощ за довършването на Семето — упорито настоя д-р Х.

Само десетилетните упражнения за сдържане на емоциите позволиха на Хакуърт да не се изсмее високо.

— Сър. Вие сте светски човек и учен. Със сигурност ви е известна позицията на правителството на Нейно величество и всъщност на самия Общ икономически протокол по въпроса за Семенните технологии.

Д-р Х. повдигна ръка с длан надолу на няколко сантиметра от масата и махна към въздуха. Хакуърт разпозна в това движение жеста, който богатите китайци използваха, за да отпращат просяците или дори да покажат на събеседниците си, че говорят глупости.

— Те грешат — каза той. — Не разбират. Разглеждат Семето от западна перспектива. Вашите общества — и това на Крайбрежната република — са зле организирани. Те не уважават реда, не почитат властта. Редът трябва да се налага отгоре, за да не се стигне до анархия. Вие се страхувате да дадете Семето на народа си, защото той може да го използва за създаване на оръжия, вируси, наркотици и да унищожи реда. Вие налагате ред като контролирате Захранването. Но ние в Небесното кралство сме дисциплинирани, почитаме властта, в собствените ни умове цари ред и следователно същото се отнася за семейството, селото и държавата. В нашите ръце Семето ще е безопасно.

— Защо ви е толкова нужно? — попита Хакуърт.

— Трябва да имаме технология, за да живеем — отвърна д-р Х., — но трябва да я имаме с наше собствено ти.

За миг Хакуърт не можа да го разбере. Но докторът започна да изписва по масата йероглифи. Ръката му се движеше сръчно и изящно. Брокатеният му ръкав шумолеше по пластмасовата повърхност.

— Йонг е външната проява на нещо. Ти е криещата се вътре същност. Технологията е йонг, свързана с конкретно ти, което е… — тук докторът млъкна и с видимо усилие се сдържа да не използва обидни думи като „варварско“ или „гуейло“, — …което е западно и съвършено чуждо за нас. Векове наред, още от времето на Опиумните войни, ние сме се мъчили да приемаме технологичния йонг, без да внасяме западняшкото ти. Но това не е възможно. Също както нашите предци не са били в състояние да отворят пристанищата ни за Запада, без да приемат отровата на опиума, ние не можем да отворим живота си за западната технология, без да приемем западните идеи, които за нашето общество са като чума. Резултатът е векове на хаос. Ние ви молим да сложите край на хаоса, като ни дадете Семето.