Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Освен това — смъмри го тя при последния им разговор — у теб вече няма топлина. Страхувам се да те доближавам.
— Няма топлина? — изкрещя той. — Как можа да го кажеш? Няма топлина? Заради кого доприпках на това дяволски тъпо поклонничество? Да се грижа за кого? Защото обичам кого? Защо съм толкова разтревожен, толкова тъжен, толкова изпълнен с мъка и заради кого? Няма топлина? Ти непозната ли си? Как можеш да кажеш подобно нещо?
— Чуй се — каза тя с глас, който беше започнал да избледнява в един вид мрак, една неяснота. — Винаги ярост. Студена ярост, ледена, подобна на укрепление.
— Това не е ярост — изрева той. — Това е загриженост, нещастие, окаяност, нараненост, болка. Къде можеш да чуеш ярост?
— Чувам я — каза тя. — Всеки може да я чуе на мили оттук.
— Ела с мен — помоли я той. — Ще те заведа в най-добрите клиники в Европа, Канада, САЩ. Довери се на западната технология. Могат да правят чудеса. Ти също винаги си харесвала техническите джунджурии.
— Аз отивам на поклонение в Мека — каза тя и се обърна на другата страна.
— Проклета глупава кучко! — изрева той зад гърба й. — Само защото ще умреш, не значи, че трябва да вземеш всичките тези хора с теб!
Но тя си тръгна напряко през крайпътния лагер и повече не се обърна; и сега той беше доказал нейното твърдение, изгубвайки контрол и изричайки неизречимото; Мирза падна на колене и заплака. След тази караница Мишал вече отказваше да спи до него. Тя и майка й развиваха постелките си до забулената в пеперуди пророчица на тяхната меканска експедиция.
През деня Мишал работеше непрестанно сред поклонниците, вдъхвайки им увереност, подкрепяйки тяхната вяра, събирайки ги заедно под крилото на своята благост. Айша беше започнала да се оттегля все по-дълбоко и по-дълбоко в мълчание и Мишал Ахтар всъщност стана водач на поклонниците. Но имаше един поклонник, когото изпусна от своята власт: мисис Курейши, нейната майка, жената на директора на държавната банка.
Пристигането на мистър Курейши, бащата на Мишал, беше цяло събитие. Поклонниците бяха спрели под сянката на една редица платани и бяха заети със събирането на съчки и копаенето на огнища, когато беше забелязана автомобилната колона. Изведнъж мисис Курейши, която беше двадесет и пет паунда по-лека, отколкото в началото на пешеходството, скочи, скърцайки на краката си, и се опита неистово да изчетка мръсотията от дрехите и да оправи косата си. Мишал видя майка си да бърника непохватно в едно разтопено червило и попита:
— Какво те тормози, мамо? Отпусни се, скъпа.
Майка й безсилно посочи приближаващите се коли. Мигове по-късно високата строга фигура на големия банкер стоеше над тях.
— Ако не го бях видял, нямаше да повярвам — каза той. — Казаха ми, но аз казах: глупости. Затова ми отне толкова дълго, за да те открия. Да изчезнеш от Перистан без дума: и сега какво, по дяволите?
Мисис Курейши безпомощно се разтрепери под погледа на съпруга си, започвайки да плаче, чувствайки загрубялата кожа по краката си и умората, която се беше просмукала във всяка пора на нейното тяло.
— О, Боже, не зная, съжалявам — каза тя. — Бог знае какво ни прихвана.
— Не знаеш ли, че заемам деликатен пост? — извика мистър Курейши. — Общественото доверие е съществено. На какво прилича това, жена ми да скитосва с бангис312?
Мишал, прегръщайки майка си, каза на баща си да спре да нагрубява. Мистър Ахтар за пръв път видя, че дъщеря му носи знака на смъртта на челото си и веднага спадна подобно на вътрешна гума. Мишал му каза за рака и обещанието на Айша пророчицата, че чудо щяло да се случи в Мека и тя щяла да бъде напълно излекувана.
— Тогава позволи ми да те заведа в Мека pronto — помоли баща й. — Защо да ходиш, ако можеш: да отидеш: с „Еърбъс“?
Но Мишал беше непреклонна.
— Трябва да си тръгнеш — каза тя на баща си. — Само вярващите могат да постигнат това. Мама ще се грижи за мен.
Мистър Курейши безпомощно се присъедини към Мирза Саид с лимузината си в края на процесията, непрекъснато изпращайки един от двамата слуги, които го бяха придружили на моторолери, да питат Мишал дали би искала храна, лекарства, „Тумс Ъп“, изобщо каквото и да е. Мишал отхвърляше всичките му предложения и след три дни — защото банкерството си е банкерство — мистър Курейши замина за града, оставяйки един от чапрасите с моторолери да служи на жените.
312
Пристрастени към банг, дериват на марихуаната.