Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Инцидентът има сериозни последствия. В подготвителния етап, когато Шеленберг примамва англичаните, директорът на МИ–6 адмирал сър ХЮ СИНКЛЕР боледува тежко. Фактически МИ–6 се ръководи от заместника му СТЮЪРТ МИНГИС. Той взема непосредствено участие в опитите на англичаните да свалят Хитлер чрез уж съществуваща в Третия райх военна опозиция. Когато научават за тези планове, нацистите разработват своя контраоперация, блестящо проведена от Шеленберг.
Великобритания влиза във война с Германия на 3 септември и министър-председателят Невил Чембърлейн възлага големи надежди, че тя може да завърши бързо с помощта на антихитлеристката опозиция. Затова дейността на Бест и Стивънс е от голямо значение за англичаните. В този момент адмирал Синклер умира (на 4 ноември) и Мингис е назначен за изпълняващ длъжността ръководител на МИ–6.
През това време Бест и Стивънс разказват на немците всичко, което знаят (Стивънс откровеничи повече), като „провалят“ почти цялата европейска агентура на МИ–6. Те съобщават също имената на белгийските и холандските разузнавачи. Впоследствие ръководителят на СС ХАЙНРИХ ХИМЛЕР използва тази информация в заявлението, с което се опитва да оправдае нахлуването на Германия в Холандия и Белгия през май 1940 г. Немците твърдят също, че британската секретна служба е планирала да убие Хитлер (покушение срещу него действително е имало на 8 ноември 1939 г. в Мюнхен — бомбата избухва в бирария, която той напуска малко преди това). Шеленберг получава Железен кръст I степен от самия Хитлер за организирането на операцията. Успехът повишава авторитета на немския разузнавач и по-късно именно на него е поверено да отвлече Уиндзорския херцог (бившия крал Едуард VIII), когото немците планират да върнат на английския престол след превземането на Великобритания (вж. ВИЛИ).
Някои материали, отнасящи се към този отдавнашен инцидент и съхранявани в Министерството на външните работи, не подлежат на разгласяване до 2015 г. (очевидно там има сведения за хора, които още са живи).
Иран — контри
Сложен незаконен план на американските специални служби за освобождаване на американски заложници в Ливан чрез продажба на оръжие на Иран, а след това за прехвърляне на средствата в помощ на антисандинистките контри в Никарагуа.
Замисълът е на подполковник Оливър Норт — заместник-директор по политико-военните въпроси в СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС). Подпомогнат е от вицеадмирал Джон Пойндекстър — съветник по сигурността в администрацията на президента Рейгън, и на УИЛЯМ КЕЙСИ, който като ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ е член на кабинета на Рейгън. Във водовъртежа на разследването, което се провежда веднага след разкриването на тези строго секретни операции, са въвлечени някои действащи и бивши офицери от ЦРУ, включително бъдещият директор на ЦРУ РОБЪРТ ГЕЙТС.
Скандалът Иран — контри назрява още през ноември 1979 г., когато Съединените щати налагат ембарго върху оръжейните доставки за Иран, както и по-късно — през септември 1983 г., когато Рейгън подписва тайна директива, даваща зелена улица за АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ в Никарагуа за свалянето на лявото никарагуанско политическо движение на сандинистите — Сандинистки национален фронт за освобождение (СНФО), наречен на името на Аугусто Сезар Сандино — бивш революционен лидер. През 1979 г. с атаки от Коста Рика и Хондурас СНФО сваля режима на Анастасио Сомоса-Дебайле и създава ляво управление, при което национализира индустрията. Силите на дясната опозиция, известни като контри, се финансират тайно от Съединените щати.
През 1981 г. ЦРУ се обръща към парламентарните комисии по надзора на разузнавателните служби с молба да разрешат финансирането на контрите. Получава се обаче обратното — на 27 септември 1982 г. е приета повторна поправка, известна като секретна поправка към Закона за разузнаването, с която се забранява на ЦРУ да използва фондовете си за „свалянето на правителството на Никарагуа“. На 21 декември Конгресът приема Добавката Боуланд — на името на републиканеца Едуард Боуланд, председател на Конгресната комисия по разузнаване. Тук се съобщава ясно всичко, което е било засекретено. Когато става очевидно, че администрацията все още поддържа контрите, във втора добавка, известна като Боуланд II, още по-строго се забранява финансирането на преврат в Никарагуа.