Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
— Киа-на-у-вит — попита изведнъж Инук Тикеркат. Той посочи гърдите си. — Тикеркат. — Отново свали ръкавицата си и показа двата си липсващи пръста.
— Ървинг — каза лейтенантът, потупвайки се отново по гърдите.
— Ее-вунг — повтори ескимосът.
Ървинг се усмихна иззад парчето лой. Той посочи към новия си приятел.
— Инук Тикеркат, ий?
Ескимосът поклати глава.
— Ак-ка. — Мъжът направи широк жест с двете си ръце, посочвайки цялата група ескимоси, включително и себе си. — Инук. — Изрече той твърдо. После вдигна осакатената си ръка и размърда двата си оцелели пръста, като беше скрил палеца. — Тикеркат.
Ървинг си направи извода, че „инук“ не е име на човек, а се отнася за всички десет ескимоси тук и може би е името на племето, или на народа, или на клана. А за „Тикеркат“ предположи, че е не фамилията, а пълното име на събеседника му и вероятно означава „Два пръста“.
— Тикеркат — каза Ървинг, опитвайки се да произнесе думата правилно с пълната си уста. Не обръщаше никакво внимание на факта, че месото и лойта са стари, вмирисани и сурови. Сякаш тялото му се нуждаеше от тази храна повече от всичко на света. — Тикеркат — повтори той още веднъж.
После, докато всички клечаха, режеха с ножовете и дъвчеха, последва всеобщо представяне. Тикеркат започна да съобщава имената и да обяснява с жестове значенията им — ако имаха значение, — а после и останалите мъже се включиха и започнаха сами да жестикулират. Случващото се напомняше весела детска игра.
— Талириктуг — изрече Тикеркат бавно, побутвайки напред съседа си, младеж с огромен гръден кош. Двата пръста стисна другаря си за рамото, възкликна нещо, прозвучало като „а-йе-ай“, а после прегъна ръката си, сякаш сравняваше мускулите си с доста по-развитите бицепси на младежа.
— Талириктуг — повтори Ървинг, чудейки се дали това означава „Големия мускул“ или „Силната ръка“, или нещо подобно.
Следващият мъж, нисък на ръст, се наричаше Туяукаг. Тикеркат дръпна назад качулката на парката му, посочи черните му коси и направи движение с ръка, имитиращо летяща птица.
— Тулукаг — повтори Ървинг и кимна учтиво на мъжа, продължавайки да дъвче. Запита се дали думата не означава „гарван“.
Четвъртият мъж се удари в гърдите.
— Амарук — промърмори той, а после отметна глава назад и нададе вой.
— Амарук — повтори Ървинг и кимна, а после добави: — Вълк.
Петият ловец се казваше Мамарут и разигра неразбираема пантомима, размахвайки ръце и танцувайки. Ървинг повтори името и кимна, но нямаше никаква представа какво може да е значението му.
Шестият ловец, много сериозен на вид млад човек, беше представен от Тикеркат като Итуксук. Този мъж наблюдаваше внимателно Ървинг с дълбоките си черни очи и нито каза нещо, нито направи някакво движение. Ървинг кимна учтиво и продължи да дъвче лойта.
По-възрастният мъж с лентата и кесийката на гърдите беше представен от Тикеркат като Асияюк, но човекът не реагира по никакъв начин, дори не мигна. Той явно нито харесваше трети лейтенант Джон Ървинг, нито му се доверяваше.
— Приятно ми е да се запознаем, господин Асияюк — рече Ървинг.
— Афаткук — каза Тикеркат тихо, леко кимайки в посока на навъсения по-възрастен мъж с лентата.
„Някакъв вид шаман?“ — зачуди се Ървинг. Лейтенантът реши, че докато враждебността на Асияюк се изразява в безмълвна недоверчивост, няма за какво да се тревожи.
Старецът при шейната беше представен на лейтенанта като Крингмулуарюк. Тикеркат посочи продължаващите да ръмжат кучета, събра ръцете си все едно показва нещо с малки размери и се засмя.
После смеещият се събеседник на Ървинг посочи плахото момче, което изглеждаше десет или единайсетгодишно, потупа се отново по гърдите и каза:
— Ирник. — След което добави: — Кайорангуак.
Ървинг предположи, че „ирник“ може да означава „син“ или „брат“. Навярно все пак първото, помисли си той. Или може пък името на момчето да беше Ирник, а „кайорангуак“ да означава син или брат. Лейтенантът кимна с уважение, както беше направил и при представянето на по-възрастните ловци.