Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Детское фэнтези » Хари Потър и Орденът на феникса
Хари Потър и Орденът на феникса - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хари Потър и Орденът на феникса

Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:

Хари Потър е вече петнайсетгодишен… От началото на ваканцията той няма никакви вести какво се случва сред магьосниците. В самотата си на улица «Привит Драйв» номер четири Хари се чувства като пленник в клетка. Измъчва го не вечната враждебност на семейство Дърсли, у които живее, а кошмарният спомен за гибелта на съученика му от «Хогуортс» Седрик, натрапчивият злокобен сън с дълъг коридор без изход и парещият въпрос: какво ще се случи сега, когато Лорд Волдемор, най-злият магьосник в света, е възвърнал своите сили и пълната си мощ.
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 330
Перейти на страницу:

— Този тук е раздвоен — съобщи Фред, който се беше включил ентусиазирано в отварянето на писмата. — Пише, че не приличаш на луд, но на него наистина не му се искало да повярва, че Вие-знаете-кой се е завърнал, и не знаел какво да си мисли. Загубена работа, само е изхабил пергамента!

— Ето още един, когото си убедил, Хари! — съобщи развълнувана Хърмаяни. — «След като прочетох вашия разказ за случилото се, съм принудена да заключа, че от „Пророчески вести“ са се отнесли твърде несправедливо към вас… Колкото и да не ми се ще да приема, че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава се е завърнал, нямам друг избор, освен да призная, че казвате истината…» О, прекрасно е!

— Още един, който е на мнение, че си превъртял — рече Рон и хвърли през рамо намачканото писмо. — Тази тук обаче пише, че си я накарал да промени убежденията си и сега те смята за истински герой — пратила ти е и снимка… лелееее!

— Какво става тук? — чу се престорено мило момичешко гласче.

Както държеше цяла купчина пликове, Хари вдигна очи. Зад Фред и Луна стоеше професор Ъмбридж, която оглеждаше с изпъкналите си жабешки очи бъркотията от сови и писма на масата пред Хари. Той зърна зад нея доста ученици, които ги зяпаха прехласнато.

— Защо сте получили всички тези писма, господин Потър? — изрече тя бавно.

— Да не е престъпление? — подвикна Фред. — Да получаваш поща, де.

— Мерете си думите, господин Уизли, или ще ви накажа — закани се Ъмбридж. — Е, господин Потър?

Хари се подвоуми, но не виждаше как може да скрие какво е направил — беше само въпрос на време броят на «Дрънкало» да попадне в ръцете на Ъмбридж.

— Хората ми пишат, защото дадох интервю — обясни той. — За онова, което ми се случи през юни.

Кой знае защо, докато го изричаше, погледна към преподавателската маса. Изпита твърде странното чувство, че допреди миг Дъмбълдор го е наблюдавал, сега обаче директорът изглеждаше погълнат от разговора с професор Флитуик.

— Интервю ли? — повтори Ъмбридж с гласче, по-тънко и по-пискливо от всякога. — В смисъл?

— В смисъл, че една репортерка ми задаваше въпроси, а аз й отговарях — рече Хари. — Ето…

Подхвърли й броя на «Дрънкало». Тя го хвана и погледна корицата. Лицето й, обикновено белезникаво като тесто, стана грозно, петнисто мораво.

— Кога сте го направили? — попита тя с леко треперещ глас.

— Последния път, когато ходихме в Хогсмийд — каза Хари.

Пламнала от гняв, Ъмбридж погледна Хари, списанието се тресеше в дебелите й къси пръсти.

— Край на посещенията в Хогсмийд за вас, господин Потър — прошепна тя. — Как смеете… как сте могли… — Ъмбридж си пое дълбоко въздух. — Как ли не се опитвах да ви отуча да лъжете! Но явно не сте си взели поука. Петдесет точки по-малко за «Грифиндор» и още една седмица наказание.

Под погледите на доста ученици тя се отдалечи, притиснала до гърдите си «Дрънкало».

След два-три часа не само по дъските за обяви в домовете, но и по коридорите и класните стаи, из цялото училище бяха разлепени огромни съобщения.

ЗАПОВЕД НА ВЕЛИКИЯ ИНКВИЗИТОР НА «ХОГУОРТС»

Всеки ученик, у когото бъде намерено списание «Дрънкало», ще бъде изключен.

Гореизложеното е в съответствие с Образователен указ номер двайсет и седем.

Подпис:
Долорес Джейн Ъмбридж, велика инквизиторка

Всеки път, когато видеше някое от тези съобщения, Хърмаяни, кой знае защо, засияваше.

— Какво толкова се радваш? — учуди се Хари.

— О, нима не разбираш? — възкликна тя тихо. — Ако Ъмбридж можеше да направи нещо, за да е абсолютно сигурно, че всички до последния човек в училището ще прочетат интервюто, то това бе да го забрани!

И се оказа напълно права. Хари не бе зърнал из училището и крайче от «Дрънкало», а до вечерта всички цитираха интервюто. Той ги чу да си шепнат за него, докато чакаха пред класните стаи, и да го обсъждат по време на обяда и по последните чинове, а Хърмаяни дори съобщи, че когато преди часа по древни руни е отскочила до тоалетната, всички момичета по кабинките са си говорели само за интервюто.

— Очевидно знаят, че се познаваме, и като ме видяха, започнаха да ме обстрелват с въпроси — сподели тя с блеснали очи, — според мен, Хари, ти вярват. Наистина, мисля, че най-после ги убеди!

През това време професор Ъмбридж обикаляше училището, спираше наслуки учениците и ги караше да си обръщат учебниците и джобовете: Хари знаеше, че издирва броеве на «Дрънкало», учениците обаче я бяха изпреварили. Бяха омагьосали интервюто, та ако започне да го чете друг, да заприлича на страници от учебник, или го заличаваха със заклинание, докато пак не решеха да си го прегледат. Не след дълго в училището май не остана човек, който да не го е чел.

1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 330
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)