Така той останал при мълчаливеца. Подменил шумата на ложето му, търсел храна за двамата, после поправил старата колиба и се заловил недалеч от нея да изгради втора за себе си. Старецът, изглежда, го търпял, но всъщност не можело да се разбере дали изобщо го е забелязал. Ако се изправел от своята вглъбеност, то било само за да влезе в колибата да спи, да хапне един залък или малко да се поразходи из гората. Даса живеел редом с достопочтения като слуга в близост с велик господар или по-скоро както малко домашно животно, опитомена птица или може би мангуста привиква да живее край хората, услужлива и едва забелязвана. Тъй като дълго време се крил и бягал, неспокоен, несигурен, с нечиста съвест и постоянно с мисълта за преследването, този спокоен живот, леката работа, съседството с един човек, който, изглежда, изобщо не му обръщал внимание, за известно време му се отразили много добре, спял без кошмари и забравял за половин и цял ден случилото се. За бъдното не мислел и ако го изпълвал копнеж или желание, то били да остане тука и да бъде приет и посветен от йогата в тайните на отшелническия живот, сам да стане йога или поне да усвои неговото гордо спокойствие. Започнал често да уподобява позата на достопочтения, също като него да седи неподвижно с кръстосани крака и да се вглежда в един непознат и свръхреален свят и да бъде недостъпен за това, което го обграждало. Но обикновено много бързо се уморявал, крайниците му се схващали, заболявал го гърбът, досаждали му комари или странни усещания по кожата, сърбеж и дразнене, които го принуждавали отново да се размърда, да се чеше и накрая да стане. На няколко пъти обаче той почувствал и нещо друго, а именно едно облекчаване, олекване и трепет, както му се случвало в някои сънища, когато човек само от време на време леко докосва земята, едва-едва се оттласква от нея и се носи отново като влакънце вълна. В тези минути той стигал до предчувствието, какво би било, ако продължително се носи така, ако собственото тяло и собствената душа загубят тежестта си и в диханието на един по-голям, по-чист слънчев живот затрептят издигнати и погълнати от едно отвъд, от извънвременното и неизменното. Но всичко това оставало само мигове и предчувствия. И когато разочарован се връщал от тези мигове към старото и привичното, мислел, че би трябвало да накара стария да му бъде учител, да го въведе в своите упражнения и тайни изкуства и да го направи йога. Ала как да станело това? Струвало му се, че старият никога не ще спре на него очи, че между тях не ще бъдат разменени думи. Старият като че ли бил отвъд ден и час, отвъд гора и дом и отвъд речта.