Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза
 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Электронная книга - «». Краткое содержание книги:

Опит за животопис на Magister Ludi Йозеф Кнехт заедно с неговите съчиненияИздаден от Херман Хесе.
1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 231
Перейти на страницу:

Криейки се, той живеел в непрестанно странстване, като всъщност не толкова бягал от хората, а по-скоро ги избягвал. И един ден неговото странстване го отвело в хълмиста местност, обрасла с буйни треви, която му се виждала красива и сякаш го поздравявала, сякаш трябвало да я е познавал. Скоро стигнал в долина с ливади, с кротко полюшнати треви, а после видял група иви, които познал и които му напомнили за веселото и невинно време, когато още нищо не знаел за любов и ревност, за омраза и отмъщение. Това била местността на ливадите, в които някога пазил мардата с другарите си, като че ли най-веселото време от младостта му, сега го гледало от далечна глъбина и невъзвратимост. Сладостна тъга в сърцето му отвръщала на гласовете, които го поздравявали тук, на подухващия вятър в сребристите разлюлени върби, на веселата пъргава маршова песен на малкия поток, на песента на птиците и дълбокото, златно бръмчене на земните пчели. Тук ухаело и ехтяло като в убежище и роден дом. Привикнал на скитническия пастирски живот, той никога не бил чувствал една местност така родна и близка.

Воден и придружаван от тези гласове в душата си, с чувства, сродни с чувствата на завърналия се в родния дом, той крачел през приветливата местност за първи път след страшни месеци вече не като чужденец, не като преследван, беглец и обречен на смърт, а с волно сърце, без да мисли за нещо, без да жадува за нещо, отдаден напълно на тихото и ведро настояще и близост, приемащ с благодарност и малко учуден от себе си своето ново необичайно душевно състояние, за пръв път очарован от тази откровеност без желание, от тази веселост без напрежение, от това внимателно, благодарно съзерцателно наслаждение. Нещо го привличало през зелените ливади към гората под дърветата, където осеяният с малки слънчеви петна здрач усилвал чувството за завръщане и родина и го водел по пътеки, които краката му като че ли намирали сами, докато не попаднал в един гъсталак от папрати, в една малка гора сред голямата гора и до малка колиба, а пред колибата на земята седял неподвижният йога, когото някога той следял и комуто носел мляко.

Даса се спрял като събуден от сън. Тук всичко било такова, каквото и някога, тук времето не течало, нищо не било убито и нищо не било изстрадано; тук, така му се струвало, времето спряло, животът — здрав като кристал, застинал и увековечен. Наблюдавал стария и в сърцето му се върнали удивлението, любовта и копнежът, които изпитал някога, когато го съзрял за пръв път. Оглеждал колибата и си мислел, че трябвало преди настъпването на близкия дъждовен период малко да я пооправи. После се осмелил на няколко внимателни стъпки, влязъл в колибата и огледал какво има вътре; нямало нищо, почти нищо: ложе от шума, купа от кратуна с малко вода и празна ликова торба. Взел торбата и отишъл в гората да потърси храна, донесъл плодове и сладка дървесна сърцевина, после взел купата и я напълнил с прясна вода. Така било свършено всичко, каквото тук можело да се свърши. Толкова малко било потребно някому, за да живее! Даса се скупчил на земята и потънал в мечти. Бил доволен от този мълчалив покой и унес в мечти сред гората, доволен от себе си и от гласа в душата си, който го довел тука, където нявга, още младеж, доловил нещо като мир, щастие и родина.

Така той останал при мълчаливеца. Подменил шумата на ложето му, търсел храна за двамата, после поправил старата колиба и се заловил недалеч от нея да изгради втора за себе си. Старецът, изглежда, го търпял, но всъщност не можело да се разбере дали изобщо го е забелязал. Ако се изправел от своята вглъбеност, то било само за да влезе в колибата да спи, да хапне един залък или малко да се поразходи из гората. Даса живеел редом с достопочтения като слуга в близост с велик господар или по-скоро както малко домашно животно, опитомена птица или може би мангуста привиква да живее край хората, услужлива и едва забелязвана. Тъй като дълго време се крил и бягал, неспокоен, несигурен, с нечиста съвест и постоянно с мисълта за преследването, този спокоен живот, леката работа, съседството с един човек, който, изглежда, изобщо не му обръщал внимание, за известно време му се отразили много добре, спял без кошмари и забравял за половин и цял ден случилото се. За бъдното не мислел и ако го изпълвал копнеж или желание, то били да остане тука и да бъде приет и посветен от йогата в тайните на отшелническия живот, сам да стане йога или поне да усвои неговото гордо спокойствие. Започнал често да уподобява позата на достопочтения, също като него да седи неподвижно с кръстосани крака и да се вглежда в един непознат и свръхреален свят и да бъде недостъпен за това, което го обграждало. Но обикновено много бързо се уморявал, крайниците му се схващали, заболявал го гърбът, досаждали му комари или странни усещания по кожата, сърбеж и дразнене, които го принуждавали отново да се размърда, да се чеше и накрая да стане. На няколко пъти обаче той почувствал и нещо друго, а именно едно облекчаване, олекване и трепет, както му се случвало в някои сънища, когато човек само от време на време леко докосва земята, едва-едва се оттласква от нея и се носи отново като влакънце вълна. В тези минути той стигал до предчувствието, какво би било, ако продължително се носи така, ако собственото тяло и собствената душа загубят тежестта си и в диханието на един по-голям, по-чист слънчев живот затрептят издигнати и погълнати от едно отвъд, от извънвременното и неизменното. Но всичко това оставало само мигове и предчувствия. И когато разочарован се връщал от тези мигове към старото и привичното, мислел, че би трябвало да накара стария да му бъде учител, да го въведе в своите упражнения и тайни изкуства и да го направи йога. Ала как да станело това? Струвало му се, че старият никога не ще спре на него очи, че между тях не ще бъдат разменени думи. Старият като че ли бил отвъд ден и час, отвъд гора и дом и отвъд речта.

1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 231
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)