Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
— Бях ченге, преди да те срещна, помниш ли? Запомнил съм някое и друго нещо.
— Не думай. Е, тези неща няма да избухнат неочаквано в хотелската ми стая, нали?
Той завъртя очи.
— Това не са коктейли „Молотов“ през прозореца, Джулз. Свързани са с таймер. Трябва да ги активираш, ако искаш да се взривят.
— Аха — отвърнах. — И как точно да ги поставя в клуба така, че да убия само хората, които трябва да убия, и никой друг?
Елиът се усмихна.
— Няма да ги поставяш в клуба, а в моторите.
Намръщих се.
— Някои нямат дисаги на моторите. Какво искаш от мен? Да ги залепям с тиксо за седалките ли?
— Забеляза ли колко са малки тези телефони? — попита Елиът, като повдигна един и ми го подаде. Кимнах. — Ще ги напъхаш в резервоарите им.
— Уау — Напълно брилянтно. Започнах да разбирам. — Така горивото ще играе ролята на катализатор, нали? — попитах развълнувано.
— Да, точно така — отвърна той, взимайки телефона обратно.
Загледах се в редицата от мобилни апарати, когато ме осени още една мисъл.
— Няма ли найлоновите пликове да се разтопят в резервоарите?
Той кимна.
— Ще увия всичко с това. — Повдигна едно парче от нещо, приличащо на плътна, матирана пластмаса. — Използват го за облицовка на хеликоптерните резервоари. Бензинът няма да го разяде в продължение на пет хиляди години.
— И… как се очаква да звънна на пет номера по едно и също време? Само не ми казвай, че си достатъчно умен, за да клонираш телефони или нещо от сорта.
— С приложение. — Той спря за момент с опъната самозалепваща лента в ръцете.
— С приложение? — повторих глуповато.
— Да, бейби. — Усмихна ми се дяволито. — Има такова приложение. Има приложения за всичко.
Отново стана сериозен, а лицето му сякаш остаря с години. Изглеждаше толкова уморен, колкото и аз самата се чувствах. И двамата се бяхме превърнали от хората, които бяхме, в износени обвивки. Болеше ме, че причината за стресирания му и уморен вид бях аз.
Побутна един от найлоновите пликове и ме погледна решително.
— Трябва да приключиш започнатото — каза категорично.
— Знам — прошепнах.
— Действай тогава.
Десета глава
Няколко часа по-късно и един катастрофален урок по детониране на бомби, Джейс ми се обади. Беше посред нощ и двамата с Елиът отдавна бяхме заспали всеки в собствено легло. Отчаяно исках да легне до мен, както правеше преди, да ме гали по косата и да ми шепне, докато заспа, но знаех, че нямаше да се случи. Беше му дошло до гуша от мен и ми беше прекалено сърдит, за да направи подобно нещо. Затова спахме отделно, един до друг, в две еднакви легла.
Изключих звука на телефона си и запристъпвах тихо към балкона. Затваряйки вратата внимателно зад мен, отговорих на обаждането.
— Хей — прошепнах и се облегнах на високия парапет.
— Стигна ли вече Фиджи? — попита Джейс.
— Не — отвърнах. — В другия край на града съм. Безопасно ли е да се върна?
Той се засмя.
— Сигурна ли си, че не искаш просто да избягаш с татуировчика?
— Не е каквото си мислиш — запротестирах. — Мога ли да дойда вече?
— Ченгетата най-накрая си заминаха — каза той. — Тъкмо ще се прибирам. Утре е важен ден.
— О, така ли? — попитах с явно любопитство. — В какъв смисъл „важен“ ден?
— Сутринта тръгваме за Тихуана — отвърна. — Отвъд границата. Имаш ли паспорт?
— Не — изрекох, а стомахът ми се сви. Е, имах няколко фалшиви паспорта, но нито един от тях не беше с името на Сами.
— Е, нищо — каза той. — Изглежда ще останеш от едната страна докато ние сме от другата.
— Какво искаш да кажеш? Защо изобщо ще идвам някъде?
— Баща ми е убеден, че някой в клуба ти има зъб. Мисля, че това са пълни глупости, но след инцидента с кокаина няма намерение да те изпуска от поглед.
Начинът, по който го каза, и с всичките подробни обяснения беше достатъчно красноречив. В този момент, усещайки тъпа болка в гърдите, разбрах, че ме лъжеше.
Кръвта ми кипна, а краката ми омекнаха като желе.
— Сигурен ли си, че не си ти този, който иска да ме държи под око? — попитах аз.
Имаше кратка пауза от другата страна на слушалката, след което той проговори отново.