Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
— Не точно — отвърнах. — В клуба има акция. Успях да се измъкна, преди да пристигне полицията.
— Оо — каза той, изглеждайки леко разочарован, но не и учуден. — Всичко наред ли беше по пътя обратно към болницата?
Сякаш беше минала цяла вечност, откакто се натъкнах на Джейс пред входа на спешното и стомахът ми се сви от внезапното напомняне.
— Елиът.
— Джулз — каза той, пресягайки се за още едно пържено картофче.
Поех си дълбоко въздух.
— Джейс ме е видял да напускам болницата онази нощ. Знае, че съм дошла да те видя.
Гласът ми потрепна, когато изрекох финалните думи.
— Знае името ти.
Елиът хвърли картофа на земята, запращайки го в другия край на постлания с мокет под. Изправи се и постави ръце на главата си.
— Мааааамка му — изруга.
Захапах устната си нервно.
— Но само това е. Не е казал на никой.
Той повдигна веждите си невярващо.
— О, и какво, да не би да му вярваш?
— Ел — запротестирах аз.
— Не ми Ел-освай. Имам дъщеря, да му се не види. Дяволите да те вземат теб и глупавия ти план.
— Знам. Съжалявам.
— Колко хора още трябва да умрат, преди да осъзнаеш, че всичко това не си заслужава? А?
— Никой друг няма да пострада — казах категорично.
— Знае името ми, Джулиет! На една крачка е да разбере, че съм бил ченге! — започна да брои на пръсти. — На една крачка да разбере, че съм бил при теб в нощта, в която „умря“, и на една крачка да разнищи цялата бъркотия и да ни убие и двамата.
— Няма да го направи — казах немощно. — Няма да го направи.
— Чуй се само! — изрева Елиът, като взе чинията от пържените пилешки хапки и я хвърли, разбивайки я в отсрещната стена. Скочих на крака и замръзнах на място, когато стаята завибрира от внезапната атака. Болезнен мъртвешки ужас започна да се заформя в стомаха ми и да лази нагоре към гърлото ми, където се уви и стисна с всички сили.
— Даже не знае коя си — каза горчиво Елиът. — Защо си мислиш, че с теб ще постъпи по-различно?
— Защото е добър човек — отвърнах. — Защото прилича много повече на нас двамата, отколкото на тях.
Излетя от стаята и застана на терасата, а напрегнатите му мускули, очертани под бялата тениска, сякаш щяха да избухнат всеки момент.
Последвах го колебливо, но когато чу босите ми крака по плочките на терасата, повдигна ръка и проговори, без да се обръща.
— Махни се — каза той. — Просто се махни.
Провесих рамене, връщайки се обратно в покоите на хотелската стая. Усещах очите си замъглени и реших, че ще е най-добре, ако оставя Елиът насаме и взема една гореща баня в шикозната вана. Коремът ме присвиваше отново благодарение на откачената представа на Дорнан за груб секс и разчитах, че топлата вода ще успокои ужасната болка, която ме пронизваше.
Десет минути по-късно се носех в топлата вода, а от голите ми колене и пръсти се издигаше пара на малки кълбета. Останалата част от тялото ми беше потънала в безтегловност и се замислих колко време беше минало, откакто последно се бях чувствала толкова отпусната. Физически. Емоционално бях кълбо от нерви, колебания и вина, които разяждаха душата ми като киселина върху кожа.
Не излязох от ваната, докато водата не стана студена, а кожата ми не се сбръчка като стафида. Увих се с пухена хотелска хавлия и се отправих към хола с надеждата, че Елиът ще е в по-добро настроение. Не че го обвинявах за избухването му.
Човекът имаше дъщеричка.
Имаше нещо скъпо за губене.
Седеше на канапето пред масичката за кафе, занимавайки се съсредоточено с нещо пред него. Всички чинии бяха махнати, а на тяхно място в единия край на масата беше наредил пликове с ципове, всеки с по един мобилен телефон отгоре.
Не отмести поглед, когато седнах до него, а продължи да се занимава със задачата си.
— Да не си станал крадец на дребно? — попитах, поглеждайки към внимателно подредените телефони.
Надникнах отблизо към един от пликовете, подръпвайки го за ъгълчето, за да го придърпам към ръба на масата.
И тогава разбрах какво беше всъщност.
Пирони, лагери, счупени парченца от самобръсначки — всичко плуващо в някаква течност.
— Това да не са…
— Бомби — довърши Елиът, продължавайки да се занимава с последния плик.
— Бомби — прошепнах. — Бомби?