Бунтът на кралицата [bg]

А пръстите върху страницата — ръцете, които държаха тази книга — вече не бяха моите.

Бяха мъжки, едри, обсипани с белези и с мръсотия под ноктите.

Стресната, изпуснах книгата. Но томът остана в хватката на мъжа — моята хватка — и осъзнах, че бях свързана с него. Когато сетивата ми възприеха тялото му — беше висок, мускулест, силен, — почувствах как светлината се размести и промени около нас, сива и мътна, и струйката дим отново се процеждаше по коридора.

— Ваша светлост! Ваша светлост, тя е дошла да ви види.

Погледнах нагоре; вече не стоях в коридора на Магналия.

Това беше коридор, построен от камък и хоросан, с потрепващи факли, поставени в железни скоби по протежение на стената. А пред мен търпеливо стоеше мъж; негов беше гласът, който бях чула най-напред.

Беше стар и плешив, с крив нос. Но ми се поклони, облечен в черни бричове и къс кожен жакет, протрит по ръбовете. На хълбока му висеше прибран в ножница меч.

— Къде е тя? — Гласът, който стопли гърлото ми, изобщо не приличаше на моя; боботеше като укротена гръмотевица, мъжествен и плътен.

Вече не бях Бриена от Магналия Хаус. Бях непознат мъж, застанал в някаква далечна зала от миналото, телата и умовете ни бяха свързани от тази книга. И макар че сърцето ми биеше лудо в гърдите и беше изпълнено с ужас, душата ми се настани уютно в проправените от него пътеки. Наблюдавах го, отвътре, чрез неговите очи и възприятия.

— В библиотеката, ваша светлост — каза шамбеланът и отново сведе плешивата си глава.

Мъжът, с когото бях „споена“, затвори книгата, размишлявайки върху онова, което току-що беше прочел — което току-що бях прочела, — докато вървеше надолу по коридора, по витите стълби към библиотеката. Спря за миг точно пред двойните врати, за да погледне още веднъж „Книгата на часовете“. Имаше моменти, в които му се искаше да вярва в такива предания, в които искаше да се довери на магията. Днес не беше такъв случай и той постави книгата върху един стол, преди да отвори вратите.