Всичко от начало [bg]

Определено. Но тя говореше по-общо. В космически мащаб. Всички сме били изгубени, но някой ден сме щели да бъдем спасени. Някой ден заедно сме щели да се издигнем към слънцето.

— Всички ще са там — говореше ми Рела. — И ти. Ти си една от нас. Не го съзнаваш, но е така.

Друг път казваше:

— Няма да разбереш. — И ме поглеждаше като първия път, полупредпазливо, полупредизвикателно, сякаш криеше някаква тайна от мен.

Бог знае, че достатъчно често ми разкриваше тайната си.

— Туй не е моят дом — казваше тя. — Нито тук, нито на Земята. Някой ден ще си ида у дома. Корабът ще дойде за мене.

И сега е пред очите ми, седнала на стелажа в склада, заобиколена от бутилки дезинфектанти, насочила показалец към кутията си.

— Това не съм аз. Жената в онез документи. — Така казваше. Обърквах се, когато говореше за документите си. Понякога имаше предвид онези, които доказваха, че е гражданка на Луната, друг път онези, които доказваха, че не е. Поне така вярваше.

Имаше и карти. Една от тях беше скицирана върху стар хартиен плик. Нямам представа как е попаднала на нея. Може сама да я е нарисувала като млада и после да е забравила. А може и да я е открила в боклука. Представляваше просто шест точки, свързани с някакви линии. Пет от точките имаха имена. Понякога твърдеше, че били звезди, друг път, че били имена на градове. Определено не бяха на Луната, нито пък на което и да е друго известно ми тогава или сега място. Рела показваше шестата точка и тържествено заявяваше:

— Ето тук е. — И сочеше към пода, за да е сигурна, че я разбирам. — Затворническата планета. Вавилон. Майя3.