![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Табита се изпълни с облекчение. Мразеше пазарлъците. Пък и като че ли никога не беше в положение, което да й позволява да се пазари.
— Та колко струва този кристал?
Тя му повтори думите на Карлос.
Марко дори не мигна. Табита се зачуди дали не е сбъркала в преценката си за това колко получават музикантите в „Мьобиусов лист“.
— Имаш ли толкова?
— Естествено. Естествено, че имаме. Е, Хана има.
— Коя е Хана? — попита Табита и долови остра нотка в гласа си, която не й хареса.
— Нашата мениджърка — отвърна той. — Това е нейният апартамент.
— Тук ли живее? — Не можеше да повярва. Въпреки всички мебели и уреди, въпреки касетите по лавиците, жилището изглеждаше запуснато. Като че ли някой го използваше само за междинна спирка. Не се усещаше личността на собственика.
— Не. Ще те запозная с нея. Хана ще ти хареса.
— На Титан ли живее?
— На Титан ли? Не.
— А, тогава на Изобилие.
— Не че живее и там, не — отвърна той. — В общи линии… само действа от Изобилие.
Понякога говореше ужасно уклончиво. Табита предполагаше, че всички известни или поне известни в миналото личности ревниво пазят правото си на личен живот. Нямаше нищо против да го откара на Изобилие, намираше се на една крачка разстояние. Даже можеше да се окаже забавно. Но изобщо не бе убедена, че ще изтърпи него и група непознати чак до Титан през дълбините на хиперпространството, където не можеш да избягаш от спътниците си.
Накрая се предаде. Навярно можеше да промени решението си, когато стигнеха на Изобилие и получеше кристала.
Тя се изправи и отиде при телефона.
— На кого се обаждаш? — попита Марко.
— На ченгетата — отвърна Табита. — За да можем да заминем, трябва да им платим двеста и петдесетте.
— Аха — кимна той. Не звучеше особено ентусиазиран.
Табита стоеше със слушалката в ръка.
— Става ли?
— Естествено — каза Марко. — Естествено. Естествено.
11.
ВГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ
ТКД.СТД
РЕЖИМ? ГЛАС
СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 07.07.52
ГОТОВНОСТ
Някога разказвала ли съм ти за Рела, Алис?
НЕ, КАПИТАНЕ. ПОНЕ НЕ СИ СПОМНЯМ.
В известен смисъл тя беше много важна.
Беше петдесетина годишна, предполагам. Горе-долу с моя ръст, но набита. Яка. Имаше ужасни зъби с черни пломби и дълга къдрава коса, която не се поддаваше на гребен. Носеше много пръстени и на двете си ръце и винаги ходеше с гащеризон. Казваше, че ако си с гащеризон, никой не ти обръщал внимание.
Рела живееше в складово помещение под транспортната станция Посидон. Понякога, имам предвид. Това беше базата й. Там си я представям, когато мисля за нея, макар че отначало не ме канеше на гости. За пръв път я видях на платформата. Бях дванайсет-тринайсет годишна. Връщах се от лабораториите на Менелай след някаква трудова повинност. Рела ровеше в кофите.
Щом ме видя, тя се изправи и попита:
— Кво зяпаш?
Мразеше да я гледат, когато рови в кофите. Никога не си го признаваше, въпреки че постоянно го правеше.
Не съм справедлива. Когато искаше, Рела можеше да се задържи на работа. Беше по-чиста и работеше в хидропонните градини и кухните. Но не бе в състояние да се съсредоточи върху едно нещо. Рано или късно отново започваше невинно да рови в кофите.
— Кво зяпаш? — попита тогава тя. Имаше трагичен, дрезгав, тютюнджийски глас, който сякаш ме пронизваше цялата. Не зная защо ме заговори, с какво бях по-различна от всички останали. На станцията бяхме цялата смяна. Предполагам, че само аз съм спряла да я погледна, вместо да я подмина като че ли не съществува.
Тогава я подминах, онзи първи път. Засрамих се.
— Котка ти е изяла езика — извика след мен Рела.
Нямах представа какво иска да каже.
НА ЛУНАТА СЪС СИГУРНОСТ НЕ Е ИМАЛО КОТКИ, КАКТО НЕ Е ИМАЛО И КУЧЕТА. НАЛИ?