Алхимикът от Сенките [bg]

— Така е. Но все пак… Става дума за заговор срещу краля!

— Как изглежда? — поинтересува се младата баронеса Дьо Водрьой. — Твърди се, че е много красива. Наистина ли е така?

— Да — отговори капитанът. — Тя е…

— Какво впечатление ви направи? — продължи да пита Анес.

— Мисля, че е интелигентна, решителна, способна…

— И опасна?

— Несъмнено.

— Ако знаем нещо за Италианката — поде отново Лепра, — то е, че никога не действа против интересите си. Впрочем какво ще спечели тя от разкриването на заговора?

— Защитата на Кардинала — припомни му Марсиак.

— Защита, от която явно има нужда — подчерта Анес.

— Така е — потвърди гасконецът. — Помисли си за драките…

— Да. Наистина Италианката е опасна, но бандата е жестока…

— … и тази банда е по петите ѝ.

— Черни драки и магическа мъгла — рече Лепра… — Не зная какво ви е мнението, но аз надушвам тук пръста на Черния нокът.

Марсиак и Анес се съгласиха с него.

Ръководено от жадни за власт дракони, които не се спираха пред нищо, за да постигнат целите си, Черният нокът беше тайно общество, изключително могъщо в Испания и в нейните територии — включително Нидерландия, на границата с която Италианката се срещна с Ла Фарг. Най-старата, най-влиятелната и най-активната ложа се намираше в Мадрид. Независимо че между нея и Драконовия двор съществуваха тесни връзки, амбициите на Черния нокът невинаги съвпадаха с амбициите на испанската корона. Крайната му цел беше да хвърли Европа в хаос, за да може да бъде установено абсолютно драконово господство. Но това господство нямаше да пощади никоя династия.

Никоя човешка династия, разбира се.

— Ако Италианката е преследвана от Черния нокът — предположи гасконецът, — можем да разберем защо толкова бърза да си намери могъщ защитник… Не бих желал да бъда на нейното място.

— Всъщност ти също си на мушката — развесели се Анес. — Да не смяташ, че Черният нокът е забравил поражението, което наскоро му нанесохме?

— Но аз имам вас — отвърна ѝ Марсиак. — Докато Италианката си няма никого.

Младата баронеса се усмихна.

— Защо Черният нокът преследва Италианката? — запита Лепра.

— Може би… — поколеба се Анес. — Може би Черният нокът е замислил заговора срещу краля. Може би Италианката е открила тайната, може би Черният нокът е разбрал това и може би има намерение да я накара да замълчи…

— Да — съгласи се с нея старият мускетар. — Или може би Черният нокът преследва Италианката по съвсем друга причина, а Италианката е измислила тази история с надеждата Кардиналът да ѝ помогне — поне за известно време… Какво ще кажете вие, капитане?… Капитане?

Разгорещени от разговора, Лепра, Марсиак и Анес бяха забравили за Ла Фарг.

Обърнаха се към него, но видяха Алмадес да им прави знак, като вдига пръст до устните си…

… а капитанът спеше на фотьойла си.