Изгубени в космоса [bg]

— Уил, стой! — Морийн се спусна към него, но той се отскубна от нея като подгонен заек. От другата страна на помещението роботът се извърна и го проследи с вдигнатите си метални ръце-оръжия.

Дон Уест се хвърли на гърба на машината тъкмо когато тя стреля. Изпепеляващият залп се отклони, Уил се плъзна по пода и нахълта в асансьора. Уест се хвана здраво за бронята на робота, мъчейки се да измъкне захранващия блок от гърба му.

Роботът пусна електрически импулс по металната си черупка и Уест отхвърча назад. Тресна се в пода като парцалена кукла и криокостюмът му засвятка като бенгалски огън, когато собствената му електрическа верига пламна и започна да се топи.

Плоският череп на робота се завъртя около оста си. Огненочервеното око на сензорния му мерник се съсредоточи в последното петно, където сензорите му подсказваха, че все още се крият хора. Длъгнестото му, насекомоподобно туловище се затъркаля по ходовите гъсеници през пушещите руини. Между свитите му нокти просветнаха издайнически мълнии.

Морийн извърна гръб към чудовището, прикривайки тялото на дъщеря си със своето собствено.

— Извърни поглед, миличка — прошепна й тя.

Затвори очи, тялото й се беше парализирало от очакване, от очакване смъртоносният лъч да я порази, очакване…

Нищо не се случи. Все още нищо не се случваше.

Цяла вечност сякаш, толкова удари на сърцето, и тя извърна сгърченото си лице…

Роботът стърчеше на място, обездвижен. Ръцете му се бяха отпуснали безопасно. Пред очите й индикаторите му примигнаха от активен режим в режим на готовност.

А после Уил излезе от издигащата се асансьорна платформа със саморъчно сглобения си хакерски компютърен пакет — същият този уред, за който тя нееднократно се беше заричала, че никога повече няма да му позволи да го види — и триумфално го вдигна в ръката си.

— Робот! — изкомандва той. — Върни се в служебния док и се изключи.

— Команда приета — отвърна роботът.

Под смаяния и невярващ поглед на Морийн, роботът послушно се затъркаля през пушека, към асансьора. Съпругът й и Дон се размърдаха и се надигнаха, за да видят какво става.

Уил й се ухили и в очите на момчето проблесна нещо, което можеше означава „Е, казвах ли ти, мамо…“ Нотка на истеричен смях се изплъзна от устата й; тя отново се изсмя, този път не толкова боязливо, погледна го и очите й грейнаха от гордост и обич. „Какъвто бащата, такъв и синът…“

— Щом семейството не иска да дойде на научния панаир — каза Уил, оглеждайки се доволен из помещението, — донеси научния панаир при семейството.

— Край на шоуто — измърмори Пени, показала се иззад гърба на майка им. Но въпреки нежеланието й, усмивка на искрено възхищение се изписа по ъгълчетата на устните й.

— Но къде е Джуди…? — сепна се изведнъж Морийн.

Тя бързо закрачи през миазмата от пушек и святкащи електрически вериги към криогенния отсек.

Джон се пресегна и подаде ръка на Дон Уест, който се мъчеше да се изправи на крака.