Сенки в снега [bg]

Пристъпи напред. Вече не се сдържаше.

— Габри? — погледна го Питър въпросително и се изправи.

Едрият мъж прекоси наполовина бистрото.

Новодошлият бе свалил шапката си и сега се обърна с лице към салона. Постепенно всички го разпознаха и разговорите утихнаха.

Не беше Оливие. Бе един от мъжете, които го бяха отвели, арестували, пратили в затвора по обвинение в убийство.

Инспектор Жан Ги Бовоар огледа помещението и се усмихна плахо.

Когато главният инспектор му се обади сутринта, Жан Ги си беше у дома, в мазето, и ковеше етажерка за книги. Майстореше я за съпругата си Инид, която за разлика от него обичаше да чете. Жена му беше горе и пееше. Не много силно и не много добре. Чуваше я как събира чиниите от масата след закуска.

— Как си там долу, наред ли е всичко? — провикна се Инид.

Искаше му се да й отвърне, че не е. Беше му скучно и тъпо. Мразеше дърводелската работа, мразеше и проклетите кръстословици, които тя му пробутваше. Мразеше книгите, които бе натрупала до дивана, мразеше възглавниците и одеялата, с които го преследваше, сякаш се грижеше за инвалид. Мразеше, че й бе задължен. Мразеше я, задето толкова го обичаше.

— Всичко е наред — извика в отговор.

— Ако имаш нужда от нещо, само кажи.

— Добре.

Бовоар се приближи до работната маса, подпря се на тезгяха и си пое въздух. Бе направил упражненията си за днес, бе ходил на физиотерапия. Не бе изпълнявал програмата си достатъчно дисциплинирано, докато лекарят не му бе припомнил, че колкото по-сериозно се отнася към нея, толкова по-скоро ще се отърве от задушаващите грижи на Инид.

Докторът не го бе казал с тези думи, разбира се, но това бе чул Бовоар и то му бе достатъчно, за да го мотивира. Сутрин, обед и вечер правеше упражнения, за да възстанови силите си. Не прекаляваше. Усещаше, когато е прекалил. Но понякога му се струваше, че си заслужава. Бе готов по-скоро да умре в опити да се спаси, отколкото да остане в този капан.

— Бисквитка? — пропя жена му.

— Кажи, Сладкишче? — отвърна Бовоар. Това беше малката им закачка. Чу смеха на Инид и се замисли дали ще боли много, ако отреже ръката си с ножовката. Но не дясната, с която държеше пистолета, тя можеше да му потрябва по-късно.