![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Щом се озова отново в ягуара си, започна второто кафе, като отпиваше по-бавно. Глътна няколко хапчета бенадрил и наскан. Нямаше да му навреди, а можеше и да помогне. Извади заровете си. Трябваше да поиграе тази вечер.
Ако се паднеше дванайсет или повече, щеше да отиде право в апартамента на Бу Касади за едно бързо чукане, преди да се върне вкъщи при омразното семейство. Седем до единайсет означаваше пълна катастрофа — да се прибере направо при Люси и децата. Три, четири, пет или шест означаваше, че може да отиде в скривалището си за една непредвидена нощ на вълнуващи приключения.
— Нека бъде три, четири, пет, хайде, милички, хайде! Трябвате ми тази вечер. Трябвате ми, иначе ще се пръсна!
Разклати заровете в ръка поне трийсет секунди. Удължи напрегнатото очакване. Най-после хвърли заровете върху сивата кожена седалка. Видя ги как се завъртяха.
Боже господи, беше хвърлил четири! Бе спечелил! Мозъкът му пламна. Можеше да играе тази вечер. Заровете го бяха казали; съдбата го бе отсъдила.
Развълнувано набра един номер на клетъчния си телефон.
— Люси! — започна той. Вече се усмихваше. — Радвам се, че те открих у дома, скъпа… Да, позна от първия път. Пак сме затънали до гуша в работа. Можеш ли да повярваш? Аз определено не мога. Мислят си, че съм тяхна собственост и сигурно са наполовина прави. Пак глупостите за трафика на наркотици. Ще се върна веднага щом мога. Но не ме чакай. Поздрави децата. Целувки на всички. И аз, скъпа. Обичам те. Ти си най-добрата, най-разбиращата жена на света.
„Много добро представление“, помисли си Шейфър, като въздъхна облекчено. Отлично изиграно, като се има предвид колко лекарства бе изпил. Прекъсна връзката с жена си, чиито наследствени пари за съжаление плащаха къщата, ваканциите в чужбина, дори ягуара и нейния нов рейндж роувър, разбира се.
Набра друг номер на телефона.
— Доктор Касади.
Чу гласа й почти незабавно. Тя знаеше, че се обажда той. Обикновено й звънеше от колата, докато пътуваше към апартамента й. Обичаха да се възбуждат един друг по телефона. Телефонен секс като пред-игра.
— Пак ми погодиха същия номер — захленчи нещастно той по телефона, но продължаваше да се усмихва, наслаждаваше се на усета си за драматизъм.
Кратко мълчание, после:
— Искаш да кажеш, че са ни погодили номера на нас, нали. Няма ли никакъв начин да се измъкнеш? Та това е някаква шибана работа и ти я мразиш, Джеф.
— Знаеш, че бих се измъкнал, ако можеше. Мразя да стоя тук, презирам всяка минута. А вкъщи е още по-лошо, Бу. Боже, ти най-добре знаеш това.
Представи си как Бу се мръщи леко и нацупва устни.
— Звучиш възбуден, Джефри. Така ли е, скъпи? Взе ли си хапчетата днес?
— Не бъди лоша. Разбира се, че си пих лекарствата. Напрегнат съм. Възбуден съм. Направо съм на нокти. Обаждам ти се между две тъпи срещи. Ужасно ми липсваш, Бу. Искам да бъда в теб, дълбоко в теб. Искам да вляза в котенцето ти, отзад, в гърлото. Представям си това точно сега. Направо се надървям тук, в държавния си кабинет. Ще трябва да го ударя с пръчка, за да спадне. Или с бастун. Ние, британците, така се справяме с подобни проблеми.
Тя се засмя и той едва не размисли за посещението при нея.
— Захващай се за работа. Аз ще си бъда вкъщи, ако свършиш по-рано — каза тя. — И на мен няма да ми дойде зле да свърша.
— Обичам те, Бу. Толкова си добра с мен.
— Така е, а може пък и да взема някой бастун.
Той затвори и подкара към апартамента си в „Екингтън“. Паркира ягуара до лилаво-синьото такси в гаража. Изтича горе да се преоблече за играта. Обожаваше това, тайния си живот, нощите, далеч от всичко и всички, които презираше.
Поемаше прекалено много рискове, но не му пукаше.
21.
Шейфър бе напълно готов за една нощ в града. Играта Четиримата конници го очакваше. Всичко можеше да се случи тази вечер. Но той осъзна, че се чувства вглъбен и замислен. Преминаваше от маниакална възбуда до депресия за толкова време, колкото му трябваше само да мигне с очи.
Наблюдаваше се, сякаш гледаше в сън. Той бе агент от британското разузнаване, но сега, след края на Студената война, имаше малко полза от дарбите му. Само благодарение на влиянието на бащата на Люси бе запазил работата си. Дънкан Къзинс бе стигнал до поста генерал от армията, а сега бе президент на конгломерат за пакетирани стоки, специализирал се в търговията с перилни препарати, сапуни и евтина козметика. Обичаше да нарича Шейфър Полковника и да намеква за „издигането му до посредствеността“. Генералът обичаше да говори и за блестящите успехи на двамата братя на Шейфър, които бяха натрупали милиони в бизнеса.