Танцът на Невестулката [bg]

Продължихме да се разхождаме и влязохме в детския параклис. Той е малък, красив, удивително задушевен. Стояхме под витражите на прозореца, представящи историята на Самуил и Давид като деца.

Обърнах се и погледнах Кристин. Сърцето ми се разтуптя толкова силно, че бях сигурен, че и тя го чува. Очите й искряха като скъпоценни камъни на светлината от свещите. Черната рокля блестеше леко и сякаш се носеше върху тялото й.

Коленичих и я погледнах.

— Обичам те от първия път, когато те видях в училището — прошепнах така, че да ме чува само тя. — Само дето, когато те видях за пръв път, нямаше как да зная каква невероятна личност си. Колко си мъдра и добра. Не знаех, че мога да се чувствам така — цял и завършен — винаги, когато сме заедно. Бих направил всичко за теб. Дори да бъдем двамата само още един миг.

Спрях за съвсем кратко, като си поех дълбоко дъх. Тя не отделяше очи от моите, не се отдръпна.

— Обичам те толкова много, винаги ще те обичам. Ще се омъжиш ли за мен, Кристин?

Тя продължи да ме гледа в очите и видях в погледа й топлина и любов, но също и смирение — което е винаги част от Кристин. Сякаш тя не можеше да си представи, че я обичам.

— Да, Алекс, ще се омъжа за теб. О, Алекс, не трябваше да чакам до тази вечер. Но сега е съвършено, толкова прекрасно. Почти се радвам, че изчаках. Да, ще стана твоя жена.

Извадих един старинен годежен пръстен и внимателно го поставих на пръста на Кристин. Принадлежал е на майка ми, пазех го, откакто умря, когато бях на девет години. Точната история на пръстена не е ясна, освен че се предава от поне четири поколения в семейство Крос и бе единствената ми наследствена вещ.

Целувахме се във величествения детски параклис на Националната катедрала и това бе най-хубавият момент в живота ми, щеше да остане незабравим и ценен за мен завинаги.

Да, ще стана твоя жена.