![Теменужките са сини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/0/temenuzhkite-sa-sini-bg-download.jpg)
Теменужките са сини [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #7
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542601603
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теменужките са сини [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс Крос никога не е вярвал във вампири. Но когато двама души биват умъртвени по особено жесток начин, предполагащ жертвоприношение, той се замисля. Някой явно вярва достатъчно силно в съществуването им, за да извърши серия от подобни ритуални убийства. Местната полиция е ужасена, дори ФБР са озадачени. Крос поема случая и се озовава в ад от тайнствени клубове и престъпни играчи, в който някой е достатъчно превъртял, за да пресече границата от мрачния ритуал до истинската кръв.
А по петите на детектива продължава да е Мислителя, който заплашва всичко скъпо в живота му. Никога досега Крос не е бил толкова близо до провала, нито се е озовавал в по-голяма опасност. Той трябва да оцелее в тази адска схватка, за да може най-после да разгадае ужасната тайна на заклетия си враг…
Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…
Ето това беше: целта на Кайл за тази вечер. Искаше да работя в Куонтико при него.
Превих се от смях, след малко и той последва примера ми.
— Честно казано, не съм никак близо до разрешаването на този случай, Кайл. Чувствам се напълно объркан — признах си накрая.
— Още е рано — каза той. — Предложението си остава в сила, независимо дали ще разрешиш този случай или не. Искам да дойдеш в Куонтико. Искам да работиш рамо до рамо с мен. Нищо не би ме направило по-щастлив.
26.
Това бе добър удар. По-добър, отколкото можеха да очакват или желаят. Уилям и Майкъл проследиха двете гадни ченгета от участъка в Брентууд. Караха микробуса си на разумна дистанция от тях. Братята не се притесняваха особено, че може да ги изгубят от поглед. Знаеха в кой хотел са отседнали ченгетата. Знаеха как да ги намерят.
Дори знаеха имената им.
Кайл Крейг, ФБР Директор на операциите в Куонтико. Занимава се само с „големи случаи“. Един от най-добрите в Бюрото.
Алекс Крос, от полицията във Вашингтон. Прочут съдебен психолог.
Имаше една поговорка, която Уилям искаше да прошепне в ушите им: Ако тръгнеш на лов за вампира, вампирът ще улови теб.
Това бе самата истина, но звучеше твърде много като правило. Уилям ужасно мразеше правилата. Правилата правеха човек предсказуем, отнемаха от индивидуалността му. В крайна сметка заради правилата можеха да те уловят.
Уилям леко и предпазливо натисна спирачката. Може би не трябваше да преследват двете ченгета и да ги убият като кучета, мислеше си той. Може би имаха по-важни неща, които да свършат, докато са в Ел Ей.
Тук имаше едно специално място, където двамата с Майкъл ходеха често. Наричаше се Църквата на вампирите и бе за тези, които „търсеха дракона в себе си“. Наистина беше църква: огромна, с високи сводове, пълна със старинни викториански мебели, изящни златни свещници, човешки черепи и други кости, гоблени, изобразяващи историите на известни кръволоци. В църквата идваха обичайните позьори, които се представяха за вампири, но идваха и истински вампири. Като Уилям и Майкъл.
В църквата се случваха възбуждащи, много екзотични, садо-еротични изпълнения. Мъчителна болка, прерастваща в екстаз. Уилям помнеше последното си посещение и дори само споменът за него разтърсваше тялото му като електричество. Беше открил едно русо момче на седемнайсет години. Ангел. Принц. Онази вечер момчето бе облечено изцяло в черно; дори носеше черни контактни лещи — беше абсолютно великолепно, откъдето и да го погледнеше човек. За да покаже на Уилям, че е истински вампир, милото момче проби собствената си сънна артерия и пи от собствената си кръв. После покани и Уилям да пие, за да стане едно с него. Когато двамата с Майкъл обесиха момчето, за да източат кръвта му напълно, го направиха от любов и обожание към съвършеното тяло на този ангел. Просто действаха според садо-еротичния повик на природата си.
Уилям излезе от замечтаното си състояние, когато двете ченгета влязоха в един бар, наречен „Кнол“. Намираше се в една пресечка на Сънсет булевард. Съвсем обикновен, нищо специално. Идеален за тях двамата.
— Отиват да пийнат заедно — каза Уилям на Майкъл. — Полицейска дружба.
Майкъл се изхили и направи подигравателна физиономия.
— Те са просто двама старци. Съвсем безобидни са. Беззъби — сам се засмя на шегата си.
Уилям изпрати с поглед Алекс Крос и Кайл Крейг, които изчезнаха в бара.
— Не — каза той накрая. — Трябва да внимаваме с тях. Единият е изключително опасен. Усещам енергията му.
27.
Най-после имах за какво да се хвана. Благодарение на Тим, приятеля на Джамила от „Сан Франциско Икзаминър“. Преследването започваше или поне се надявах да е така. На следващата сутрин поех по шосе 101 към Санта Барбара, приблизително на сто и шейсет километра северно от Ел Ей.
Беше отрезвяващо и малко потискащо да видиш как небето става по-синьо, когато се отдалечиш от Лос Анджелис и излезеш изпод сивото покривало на смога, стелещ се гъсто над града.
Имах среща с един човек на име Питър Уестън в библиотеката „Дейвидсън“ на Калифорнийския университет в Санта Барбара. Предполагаше се, че библиотеката притежава най-изчерпателната колекция от книги за вампири и вампирски митологии в Съединените щати. Уестън бе експертът, препоръчан ми от Тим. Бях предупреден, че Уестън е абсолютно ексцентричен, но е най-надеждният източник на информация за вампирите от миналото и настоящето.