Отвличането [bg]

— Очаква се „Стратън“ да спечели с поне осем точки разлика.

— Кой го твърди?

— „Грийншийт“.

Баскетболните отбори от Трета дивизия не привличаха играчите и букмейкърите, но няколко чуждестранни уебсайта организираха залози. Тео и Чейс не участваха в тях, нито познаваха такива хора, но винаги се интересуваха кой е фаворит в мача.

— Разбрах, че сте били при реката, когато полицията е намерила трупа — заяви Чейс, като внимаваше никой да не ги чуе.

— Откъде знаеш?

— Уди ми каза всичко.

— Не видяхме труп. Във водата плуваше нещо, но ние бяхме твърде далеч.

— Едва ли е било друго. Все пак полицията е открила мъртво тяло, а вие сте гледали акцията.

— Нека сменим темата, Чейс. Съгласен ли си?

До момента Чейс не бе проявявал особен интерес към момичетата, а още по-малко към Ейприл. Тя определено не го харесваше. Вълнуваше се само от Тео.

По-късно бе обявена почивка и мажоретките на „Стратън“ излязоха на игрището. Започнаха да скачат, да танцуват и да се мятат във въздуха. Тео и Чейс замлъкнаха, приковали очи в тяхното изпълнение. За две тринайсетгодишни момчета гледката беше изключително любопитна.

След края на почивката отборите се върнаха на полето и мачът продължи. Госпожа Буун се обърна към момчетата. Майката на Чейс направи същото.

— Защо ни следят непрекъснато? — промърмори Тео.

— Тревожат се за нас, Тео. Затова сме тук. След мача ще ни заведат на пица. Мислят, че сме уязвими, защото някакъв избягал затворник е отвлякъл наша съученичка и я е хвърлил в реката. Според майка ми повечето родители са притеснени за децата си.