Отвличането [bg]

Тео беше прекалено объркан, за да каже нещо.

— Не знам какво точно искат — добави баща му. — Може би просто събират информация за Ейприл. Чакат ни в библиотеката. С майка ти също ще присъстваме.

— Ами хубаво.

Инспекторите Слейтър и Капшоу стояха в библиотеката и разговаряха сериозно с госпожа Буун, когато Тео влезе при тях и ги поздрави. Всички седнаха. Тео бе подкрепен от един родител/адвокат от всяка страна. Полицаите се бяха настанили срещу тях. Както винаги Слейтър взе думата, а Капшоу започна да си води бележки.

— Съжаляваме за внезапната ни поява — заяви Слейтър, — но вероятно сте чули, че днес следобед в реката беше намерен труп.

Тео и родителите му кимнаха. Той нямаше да си признае, че е наблюдавал отблизо полицейската акция. Не смяташе да издава повече от необходимото.

Слейтър продължи:

— В момента колегите от криминалната лаборатория се опитват да установят самоличността на трупа. Не е много лесно, тъй като тялото е в напреднал стадий на разложение.

Тежестта в гърдите на Тео стана непоносима. Той усети как гърлото му се свива от болка и едва успя да потисне сълзите си. Нима инспекторът наистина говореше за Ейприл? Тео искаше да си отиде вкъщи и да се заключи в стаята си. Копнееше да се отпусне на леглото, да потъне в дълбок сън и да се събуди след година.

— Срещнахме се с майката на момичето — допълни тихо Слейтър с търпелив и състрадателен глас. — Тя твърди, че ти си най-добрият приятел на Ейприл. Доколкото разбрах, двамата сте прекарвали доста време заедно. Така ли е?

Тео кимна безмълвно.

Слейтър се втренчи в Капшоу. Той отвърна на погледа му, но не спря да пише в бележника си.

— Тео, интересува ни с какво е била облечена Ейприл, преди да изчезне — заяви Слейтър.

— Върху трупа бяха открити останки от дрехи — уточни Капшоу. — Информацията ще ни помогне да идентифицираме тялото.

Слейтър отново взе думата.

— С майката на Ейприл направихме опис на гардероба й. Според нея ти си дал на дъщеря й някои неща. Например едно бейзболно яке.

Тео преглътна тежко и се опита да събере мислите си.

— Да, сър. Миналата година подарих на Ейприл яке и шапка на отбора „Туинс“.

Капшоу си водеше ожесточено бележки.

— Можеш ли да опишеш якето? — попита Слейтър.

Тео сви рамене и отвърна:

— Разбира се. Беше тъмносиньо, с червени кантове. Цветовете на Минесота. На гърба имаше надпис „Туинс“ с червено-бели букви.

— А материята? Кожа, плат, памук, синтетика?

— Не знам, вероятно синтетика. Мисля, че подплатата беше памучна, но не съм сигурен.

Двамата инспектори си размениха мрачни погледи.

— Ще ни кажеш ли защо си й го подарил? — попита Слейтър.

— Естествено. Спечелих го в една онлайн игра на страницата на „Туинс“. Тъй като вече си бях купил две-три якета на отбора, реших да го дам на Ейприл. Беше детско, размер „М“, и не ми ставаше.