![Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/8/gordost-bg-download.jpg)
Гордост [bg]
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Парадокс
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
Трябва ми някакво извинение да остана за по-дълго в мазето и затова решавам да излъскам обувките, въпреки че това го върша обикновено в събота. Татко ми е направил една малка кутия, в която държим ваксата и четките за лъскане. Тя може да служи и за столче. Като й отвориш капака, има специално място за обувката с подвижни скобички, които я придържат да не се мести.
Татко направил тази кутия, като го уволнили от „Джей Ай“ и не могъл да си намери никаква работа, нито дори към УПА. Били сме в списъка на безработните, но освен царевично брашно, ориз и веднъж месни консерви, нищо друго не сме получавали. Карали сме я главно на кифлички от царевично брашно.
Татко направил тази ваксаджийска кутия и отишъл пред гарата на Шейсет и девета улица; понякога заставал и на Шейсет и трета, за да лъска обувки. Нито един ден не успял да спечели повече от два долара, а понякога се налагало да сваля цената до пет цента на чифт, защото на това място се навъртали много кандидат-ваксаджии и непрекъснато ставали сбивания за клиенти. Понякога се стигало до там, че идвала полиция да ги разтърве и после да ги разгони. Спускали се с извадени палки откъм кметството на хълма.
Но тогава пък татко си намерил работа към УПА. Ходел някъде към Шейсет и девета улица, до Уестчестър Пайк и там поправяли паважа. Отивал пеш до там и пеш се връщал. Изрязвал си ходила от картон или дърво и ги връзвал под обувките си, за да запази кожените си подметки, пък и да не му се мокрят краката. Татко казва, че тогава се случила най-студената зима от незапомнени времена насам. Аз съм бил много малък и нищо не помня, освен одеялата, които получихме от фонда за безработни. Викахме им, че са взели-дали, защото ту ни ги взимаха, ту ни ги даваха.
Когато бях на седем години, татко ми показа как се лъскат обувки. От този момент нататък съботното лъскане на обувки се превърна в мое задължение. За службата в неделя сутрин всички чифтове трябваше да светят. Дори когато бяхме заети със строежа на веранди, пак аз лъсках обувките, само че чак привечер. Понякога, когато се случваше да не е съвсем капнал от умора, татко оставаше с мен да ми помага.
Най-лесни са обувките на Лоръл. Те са лачени, с ниско токче, тъпи и широки отпред, с каишка около глезена. Изчетквам ги и ги намазвам с вазелин. Летните обувки на мама са бели с кафяво. Те не са лесни; белите им части трябва да се избелят, а кафявите — да се намажат и лъснат. Сега застудява и тя носи едни кафяви на висок ток. И токовете им трябва да се лъскат. А пък и татко трябва вече да им сложи нови капачки — това е долната част на токовете, защото старите са се износили.
Татко носи обувки от щавена кожа. Доколкото си спомням, има ги от четири години, още откакто работеше в „Джей Ай“, пък не беше ли и отпреди това? За работа носи едни други — стари и съвсем овехтели. Цялата им кожа се е напукала и когато погледнеш отгоре, можеш да видиш цвета на чорапите му, но подметките им са още здрави.
Татко е нашият обущар. В единия край работният му тезгях е същински обущарски кът. Има си обущарско лепило и малки обущарски гвоздейчета. И като види стари обувки, изхвърлени на боклука или на улицата, винаги ги прибира. Изрязва им подметките с истински извит обущарски нож и запазва кожата. Много обичам да го гледам как поправя обувки; пък и много хубаво ми мирише. Знам, че никога няма да стана като татко; не умея да се грижа за нещата като него.
Носовете на моите обувки са от акулска кожа, така че колкото повече ги нося, толкова повече би трябвало да блестят, но това, което нося, са всъщност големи дупки от акулска кожа. Дори и така, налага се да излъсквам местата около дупките.
Отивам горе и събирам всички чифтове. Нареждам ги на пода в мазето. Подът на нашето мазе е винаги малко влажен, дори и през зимата, когато гори пещта. Татко казва, че подът се поти.
Отварям ваксаджийската кутия. Хвърлям едно око към Канибал; още спи. Изваждам кутийка „Грифин“ и вазелина. Изваждам четката-лъскачка и парцала за мазане. Опитвал съм и други бои, но „Грифин“ е най-добрата. Харесва ми и песничката, с която я рекламират по радиото. Залавям се за обувките, от време на време поглеждам Канибал и си тананикам песничката: