Гордост [bg]

Хлътвам в мазето, просвам се на колене и издърпвам Канибал иззад веднъжката. Сигурен съм, че ще го намеря мъртъв, но той още диша. Държа го в едната си ръка, а с другата пълня гутатора с мляко и започвам да го храня.

Първо се опитвам да завра крайчеца на стъклената тръбичка в средата на устата му, точно под цепчицата на носа, но млякото потича надолу и наквасва цялата му брадичка.

Тогава се сещам да пъхна крайчеца на тръбичката отстрани в устата му и бавно да изцъркам млякото вътре. Правя го много внимателно и започвам да чувствам как той лапа, пък и млякото вече не тече навън. Дълго време стоя така и капка по капка го храня. Очите му са още затворени. Завивам го отново в бояджийския парцал, а парцала пъхвам под веднъжката. Вкарах му цялото мляко.

Сега вече се качвам направо горе. Мама излиза на пазар и ми заръчва да наглеждам Лоръл, която играе на въже с още няколко момиченца на тротоара пред къщата. Казвам на Лоръл да не мърда оттам, докато се върна.

Този път стоплям млякото в едно канче и пак слизам в мазето. Не е лесно да направиш млякото хем да не е горещо, хем да е топло. Опитвам го с езика си и виждам, че е както трябва. Надявам се, че старият Канибал е все още жив.

Като придърпвам парцала към себе си, той си отваря очите, гледа ме, но не помръдва. Очите му са влажни, като че ли е плакал, но може и да е от млякото, дето го разлях по него. Опитвам се да го подсуша, но това е направо невъзможно, толкова е пухкава котешката му козина.

Взимам го пак на ръце и започвам да го храня както преди, но този път вече с топло мляко. Той сам засмуква стъклената тръбичка на гутатора и храненето се ускорява. За пет минути изгълтва цялата втора порция. Пак се втурвам нагоре по стълбите. Мама още я няма. Докато млякото се стопля, поглеждам през предната врата. Лоръл е добре, скача си на въже отсреща. Връщам се в кухнята, сега пък млякото се е претоплило и затова му доливам малко студено, докато стане както трябва. Млякото в бутилката вече доста намаля и мама сигурно ще забележи липсата. Но ако пак долея вода, то вече няма да е мляко.

Решавам да й кажа, че аз съм си пийнал малко. Ще остане доволна, защото тя все ме кара да пия повече мляко, за да имам здрави кости и зъби, но аз не съм по млякото, освен когато е студено и с шоколад.

Сипвам си на дъното на една чаша, изпивам го, колкото да не излезе, че лъжа и оставям чашата неизмита в кухненския умивалник като доказателство. Измивам канчето, в което стоплих млякото и го прибирам обратно при другите съдове.