Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 122
Перейти на страницу:

На четири години знаеше как да укроти разбесняло се теле или крава, и то само с помощта на звуците, които произвеждаше с устата си. Говореше си с котките и кучетата в стопанството, с прасетата. Удаваше му се да подражава на песента на повечето птици и на квакането на домашните пилета и патки.

Стюре обичаше да помага на родителите си. На пет години бършеше прах в цялата къща, метеше и подреждаше стаите; освен това носеше вода от кладенеца. Беше още толкова малък, че я носеше в еднолитрово ведро за мляко. Разстоянието от къщата до кладенеца беше петдесет ярда16 и той го минаваше четири пъти, докато напълни големия резервоар в кухнята — нещо, което майка му правеше с едно отиване.

Отначало тя позволяваше да й помага, колкото да не скучае, но много скоро проумя ценните му качества. Той беше упорит, мълчалив работник, за когото и най-черният труд бе по-скоро песен, отколкото проклятие.

Макар и още съвсем малък, Стюре съзнателно се стремеше да бъде полезен. Някой може да си помисли, че това е така, защото родителите му са възрастни, угаждали са му повечко, разглезили са го в известно отношение, очаквайки прекалено много от него, но не такъв беше случаят и това се разбра много скоро.

Стюре беше рядък екземпляр. Имаше обаче един недостатък и това бе неумението му да показва любовта си. Той се възхищаваше от своите родители, уважаваше ги, но любвеобилността не беше в природата му — черта, вероятно наследена от типичното скандинавско равнодушие: родителите му също бяха сдържани хора.

А може би причината се криеше в дългите години прислужване. Бяха прехвърлили робската си преданост върху животните, които притежаваха, и най-вече върху Стюре. Докато работеше, той разви у себе си чувството за вина, заради грижите, любовта и възхищението, с които родителите му го обграждаха, заради радостта, която им даряваше. Затова се стремеше да им се отплати или по-скоро да се защити, като им служеше предано и всеотдайно. Това бе една борба за възтържествуване на доброто, на човешкото, но борба лишена от естествения плам на любовта.

Стюре още нямаше седем години, когато се научи да дои крава. Малките му ръце едва стигаха да обхванат издутото виме, но силата, волята и умението му да общува с животните заличаваха този единствен негов недостатък. Кравите сякаш сами му даваха млякото си. Стигнеше ли се до доене, нито майка му, нито баща му успяваха да напълнят ведрото колкото Стюре. Отначало бащата на Стюре го пусна да работи в обора, колкото да не лентяйства, но и тук много скоро той стана главната му отмяна.

За Стюре нямаше работа, която да е тежка, мръсна или тягостна. Чистеше свинарника с малката си лопатка и пееше. Сам развързваше балите сено и чак от хамбара мъкнеше огромни наръчи фураж за добитъка. И през цялото време не спираше да говори с животните, сякаш бе подел с тях разговор на неизчерпаема тема.

Когато стана на седем години, родителите му бяха вече сериозно обезпокоени. Стюре бе прекалено добро дете; по някакъв неведом начин той ги караше да се чувстват виновни. Нито за миг не преставаше да бъде щастлив, отзивчив и готов да помага. Това не беше естествено. Стюре по нищо не приличаше на седемгодишно момче, но те нямаха с кого да поговорят по този въпрос; стопанството им беше много отдалечено от всички други наоколо, а пък и най-близките им съседи бяха френски емигранти.

Мистър и мисис Мудиг говореха със Стюре само на английски. Искаха да го направят истински американец, с всичките предимства на един кореняк. Въпреки това, помежду си те разговаряха на шведски. Шведският беше техният интимен език.

Междувременно Стюре се научи да говори и шведски, и английски; говореше шведски с родителите си, така както говореше кравешки с кравите и кучешки с кучетата.

А което е най-учудващото, английският му нямаше онзи силен акцент, който имаше английският на родителите му. Още съвсем малък сам се научи да чете английски главно с помощта на картинките от каталозите, които баща му нарязваше на листчета за клозета. Трябваше сам да се научи да чете, защото според родителите му четенето не беше сред най-ценните практически умения, задължителни за всеки човек.

На училище Стюре тръгна едва осемгодишен. Дотогава той вече въртеше половината домакинство: събираше дърва, цепеше подпалки, носеше вода, метеше, миеше пода. Сутрин пръв ставаше от сън, запалваше кухненската печка или кюмбето във всекидневната. След това отиваше в обора да помага на баща си в доенето и другите грижи около животните.

вернуться

16

Мярка за дължина, равна на 0.91 м. Б.ред.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)