Мозайка от убийства [bg]

Взе такси, за да се прибере у дома. Никога не използваше подземната железница, защото не му допадаше присъствието на толкова много хора в такава принудителна близост; толкова много мечти, страхове и негодувание, струпани на едно място в мрака под земята. Обземаше го усещането, че няма сили да се пребори с всичко това. Черните лондонски таксита бяха толкова по-солидни и сигурни — като пашкули, които го защитаваха от външния свят. По обед нямаше много движение и той скоро пристигна на площад Чартърхаус във Фарингдън. Таксито му спря пред „Танър Корт“ — особено елегантната жилищна сграда, на която живееше. Той плати на шофьора, добави щедър бакшиш и влезе.

Беше закупил апартамента е приходите си от разследването на диамантената афера „Лудендорф“[2]: две спални, светла и просторна дневна е изглед към площада и най-важното, преддверие и кабинет, където можеше да приема клиентите си. Докато се изкачваше с асансьора към седмия етаж, той си припомни, че точно в този момент не водеше разследване по нито един случай. Предвид всичко останало, така беше по-добре.

— Привет!

Гласът на Джеймс Фрейзър се разнесе от кабинета още преди Тип да затвори външната врата, и миг по-късно отвътре изхвърча самият той, стиснал цяла купчина писма. Беше русокос младеж на близо тридесет години, който работеше за Тип като личен асистент и секретар — именно него беше споменал пред доктор Бенсън. Беше завършил Оксфордския университет, мечтаеше за актьорска кариера, живееше в постоянно състояние на банкрут и безработица, и се беше явил в отговор на обявата, публикувана в „Спектейтър“, с намерението да работи на тази позиция не повече от няколко месеца. Шест години по-късно той все още беше тук.