Отворени рани [bg]

В Уинд Гап има единайсет бара. Отидох в един, който не познавах, „Сензоре“, който, съдейки по неоновите зигзази на стената и малкия дансинг по средата на салона, сигурно е процъфтявал по време на идиотията от осемдесетте. Тъкмо пиех бърбън и си попълвах записките от изминалия ден, когато господин Канзас Сити се настани на стола срещу мен. Остави шумно бирата си на масата.

— Мислех, че на репортерите не е позволено да говорят с малолетни без разрешение от родителите им — отбеляза с усмивка и отпи от бутилката. Майката на Джеймс сигурно беше подала сигнал.

— Репортерите трябва да бъдат по-пробивни, когато полицията не си мърда пръста, за да придвижи разследването напред.

— Полицията не може да си върши добре работата, ако репортерите публикуват подробности за разследванията в чикагските вестници.

Това беше стара игра. Отново забих поглед в бележника си, мокър от кондензираната влага по чашата ми.

— Нека да пробваме друг подход. Аз съм Ричард Уилис. — Той пак отпи глътка бира и измляска леко.

— Аха.

— А вие сте Камий Прийкър. Момиче от Уинд Гап, което е намерило щастието в големия град.

— О, да, това съм аз.

Той се усмихна, показвайки обезпокоително белите си зъби, и прокара ръка през косата си. Нямаше годежен пръстен. Запитах се откога съм започвала да забелязвам такива подробности.

— Добре, Камий, какво ще кажете двамата с вас да сключим примирие? Поне временно. Да видим как ще потръгнат нещата. Предполагам, че няма нужда да ви мъмря за момченцето на Капизи.

— Предполагам разбирате, че няма причина да ме мъмрите. Защо полицията не е взела под внимание показанията на единствения очевидец на отвличането на Натали Кийн? — Взех химикалката, за да му покажа, че разговорът ни ще бъде отразен.

— Кой казва, че не сме ги взели под внимание?

— Джеймс Капизи.

— Аха, какъв надежден източник на информация — отбеляза със смях. — Тук ще ви разкрия една малка тайна, госпожице Прийкър. — Доста добре имитира Викъри, като дори направи жест, сякаш завърта въображаема венчална халка на безименния си пръст. — В полицията нямаме практика да информираме деветгодишни момченца за хода на текущи разследвания. В това число не им се отчитаме дали вярваме или не на показанията им.

— А вярвате ли?

— Не мога да коментирам.

— Струва ми се, че ако сте имали добро описание на заподозрян в убийство, можехте да осведомите местните жители, за да бъдат нащрек. Но не сте го направили и затова предполагам, че сте пренебрегнали показанията на момченцето.

— Пак без коментар.

— Доколкото разбрах, Ан Неш не е била сексуално малтретирана. Такъв ли е случаят и с Натали Кийн?

— Госпожице Прийкър. В момента не мога да коментирам.

— Защо тогава седим тук и си говорим?

— Ами, най-напред, знам, че онзи ден сте прекарали дълго време, вероятно от вашето работно време, с нашия служител, за да му разкажете своята версия за откриването на трупа на Натали. Исках да ви благодаря.