Отворени рани [bg]

Когато се прибрах, Алън, Адора и Ама седяха в хола. Сцената ме удиви, толкова много ми напомняше за дните с Мериан. Ама и майка ми седяха на дивана. Адора беше прегърнала малката си дъщеря — с вълнена нощница въпреки горещината — и притискаше бучка лед до устните й. Моята полусестра ме погледна равнодушно, после продължи да си играе с лъскава махагонова маса, абсолютно същата като масата в съседната стая, но висока само десет сантиметра.

— Няма нищо страшно — каза Алън, като вдигна глава от вестника, който четеше. — Ама е хванала само някакъв летен вирус.

Изпитах лека тревога, после — раздразнение. Представих си досадните задължения от едно време, които ме караха да изпълнявам винаги когато Мериан се разболееше: да тичам до кухнята да й правя чай и други подобни. После все се навъртах около майка ми и чаках да прегърне и мен. Сега и Адора, и Ама мълчаха. Мама дори не ме погледна, само притисна малката си дъщеря по-близо до себе си и затананика на ухото й.

— Ние, от рода Крелин, сме малко деликатни — каза с леко виновен тон Алън.

Лекарите в Уудбъри вероятно наистина виждаха по някой представител на семейство Крелин поне веднъж седмично, защото и Адора, и Алън бяха маниаци на тема здраве. Спомням си, че когато бях дете, майка ми се опитваше да ме цери с мехлеми и масла, с домашни лекарства и хомеопатични помии. Понякога пиех смрадливите отвари, но по-често отказвах. После Мериан се разболя сериозно и Адора имаше по-важни неща от това да ме кара да гълтам екстракти от пшеничен зародиш. Сега получих внезапно прозрение: всички онези сиропи и хапчета, които тя ми даваше, а аз отказвах. Това беше последният път, когато съм получавала пълното й внимание. Изведнъж ми се прииска да не бях толкова своенравна.

Родът Крелин. Всички тук бяха Крелин. Само не и аз, помислих си с детинска завист.

— Съжалявам, че си болна, Ама — казах.

— Орнаментите на краката са сгрешени — внезапно измрънка тя. Вдигна масата и възмутено я показа на майка ми.

— Какво остро зрение имаш, Ама — каза Адора, като присви очи и се вгледа в миниатюрата. — Но то почти не се забелязва, миличка. Само ти ще знаеш. — Приглади назад влажната коса на момичето.

— Не мога да допусна грешно копие — заяви Ама, като гледаше гневно масата. — Трябва да я върнем. Какъв е смисълът да я правят по специална поръчка, ако ще е сбъркана?