За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Аз съм съвсем нормален човек — поклати глава тя. — У мен няма нищо необикновено.

— Значи Колония Бета е необикновено място…

— Нищо особено — сви рамене Корделия. — Дори и климатът е противен…

— Чувал съм — кимна той, строши една клонка и започна да дупчи земята до краката си. — При вас няма предварително уговорени бракове, нали?

— Разбира се, че няма — стреснато го погледна тя. — Как само го казахте — прозвуча като нарушение на гражданските права! Господи, нима искате да кажете, че на Бараяр се занимавате с подобни неща?!

— При аристократите това е почти задължително…

— И никой НЕ ПРОТЕСТИРА?! — смаяно попита Корделия.

— Нещата не стават насила — поясни той. — Обикновено се постига споразумение между родителите… В повечето случаи то се оказва напълно достатъчно.

— Разбирам — кимна тя. — Предполагам, че е напълно възможно.

— А как стават нещата при вас? Сигурно е много неудобно без посредници… Особено, когато се налага да откажете на някого направо в лицето…

— Не зная. Предполагам, че влюбените се разбират помежду си, когато са сигурни в чувствата си… После подават молба за раждане на дете… А това с посредниците, за което говорите, ми се струва съвсем невероятно. Все едно, че се жениш за напълно непознат човек. Именно тогава би трябвало да се чувствате неудобно!

— Хм — промърмори той и си отчупи нова клечка. — По време на Голямата изолация се е смятало за престъпление да си вземеш любовница, особено от кастата на войниците. Наказанието е било смърт. Този обичай е просъществувал твърде дълго, с годините се е превърнал в източник на безброй драми и трагедии. Днес се намираме някъде по средата. Старите обичаи са мъртви, а ние се опитваме да налагаме нови — в болшинството си неудобни като зле скроено облекло. Вече не знаем кое е правилно и кое погрешно… — Помълча малко, после вдигна глава: — Какво очаквахте вие?

— От бараярците ли? Не зная. Сигурно нещо престъпно… Мисълта, че съм бараярски пленник, ми навява доста мрачни предчувствия…

— Разбирам какво имате предвид — сведе очи Воркосиган. — И не отричам, че съществува… Това е една зараза, една болест на въображението, която се предава от човек на човек. Най-лошото е, когато върви отгоре надолу. Страда преди всичко морала, но се отразява и на дисциплината… Лично аз тръпна от начина, по който поразява младите офицери, особено, когато откриват тази болест у хора, на които би трябвало да подражават. Те все още не притежават достатъчно опит и не могат да определят кога началниците им рушат авторитета на императора, за да задоволят личните си страсти… И се корумпират още преди да разберат какво става…

Гласът му прозвуча напрегнато в мрака.

— Признавам, че разглеждам проблема само от собствената си гледна точка на пленник — обади се Корделия. — И мисля, че имам късмет по отношение на този, който ме е пленил…