За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Зная какво имате предвид, когато става въпрос за спомените… — импулсивно каза тя. — И аз не мога да се отърва от тях… Още помня как совалката се стрелна като куршум в небето, а брат ми махаше с ръка. Глупав жест, тъй като татко не можеше да го види… После блесна ослепителна експлозия — толкова ярка, че дори слънцето избледня, от небето се посипаха милиони огнени звезди… И гадното чувство, че всичко разбираш! Чакаш да отмине шока и да се върнеш към нормален начин на живот, но това все не става… После идва ред на празнотата. Не мрак, а именно празнота… Една пурпурно-сребриста безкрайност, която покрива всичко пред погледа ти, в продължение на дни… Бях като сляпа… И аз като вас мислех, че съм забравила това усещане, но то току-що се появи отново…

Той продължително я изгледа.

— Точно мислех да споделя същото… Само че при мен ефектът беше слухов… Убиецът изстреля в корема й една сонична граната… Доста дълго време след това бях напълно оглушал. Сякаш слуховите ми рецептори бяха изключили завинаги. В ушите ми звучеше равномерно бучене, което бе по-изпразнено от съдържание дори от тишината…

— Разбирам…

Странно, че друг човек може да опише с такава точност собствените ми чувства, помисли си тя. При това го прави далеч по-сполучливо от мен…

— Предполагам, че след този инцидент съм взел твърдото решение да стана войник. Имам предвид истинската служба, а не парадите и блестящите униформи… Исках да овладея стратегията и тактиката, силата и изненадата — всичко, което носи крайната победа над врага. Исках да бъда по-бърз, по-умен и по-коварен от онези копелета, които нахлуха в дома ми. Дадох си дума, че първият ми боен опит, завършил трагично, ще бъде и последен…

Вече открито трепереше. Тя също беше пронизана от хладни тръпки и направи опит да промени темата на разговора:

— Никога не съм участвала в бой… Как се чувства човек в подобна ситуация?

Той забави крачка и се замисли. Отново ме преценява, отгатна Корделия. И, слава Богу, започна да се поти… Треската го напуска, поне временно…

— Наблюдавана отдалеч, космическата битка изглежда чиста, блестяща и дори грациозна. В нея има нещо абстрактно, човек остава с впечатлението, че наблюдава учение или обикновена игра. Илюзията е пълна и единствено пряко попадение в собствения ти кораб може да я прогони. — Втренчи се в земята пред краката си — сякаш искаше да открие невидима пътека. Но тук теренът беше гладък и равен като тепсия. — Докато убийството… Убийството е различно. В деня, в който убих политическия си офицер след офанзивата при Комар, бях по-разгневен от деня, в който… От всеки друг път… Но когато усетиш как живота се оттича през ръцете ти, когато видиш безжизнения труп на врага, изведнъж започваш да се чувстваш дори по-мъртъв от него… Аз нямах друг изход — той беше поругал личното ми достойнство.