Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Очите й помръкнаха.
– Не мога – едва чуто рече тя.
– Виж, в затвора имат разни програми. Ще се оправиш и ще излезеш с нов шанс да започнеш начисто.
Глория поклати глава – изглеждаше изгубена.
– Отдавна я караш така, обаче това повече не може да продължава – казах й. – Ако бях на твое място, щях да се замисля дали да не се разкарам от това място. От Лос Анджелис, имам предвид. Щях да замина някъде и да започна наново.
Тя ме погледна с гневни очи.
– Да започна наново и какво да правя? Само ме виж. Какво да правя? Да се омъжа, да народя дечурлига и да садя цветя ли?
Не можех дай отговоря на този въпрос. Нито пък тя.
– Ще разговаряме за това, когато му дойде времето. Засега ще мислим за делото. Разкажи ми какво се случи?
– Каквото се случва винаги. Проверих си човека и всичко си беше наред. Изглеждаше чист. Обаче се оказа кука.
– Ти ли отиде при него?
Глория утвърдително кимна.
– В „Мондриън“. Имаше апартамент – това беше още едно доказателство. Куките обикновено нямат апартаменти. Не им стига бюджетът.
– Не съм ли ти казвал, че е адски глупаво да носиш кокаин, когато си на работа? А ако някой изобщо те помоли да вземеш кокаин, значи е ченге.
– Всичко това ми е известно и той не ме е молил да нося дрога. Забравих, че е в мен, чат ли си? Получих я от един тип, при когото бях точно преди тоя. Какво трябваше да направя, да я оставя в колата, за да я гепят пиколата от „Мондриън“ ли?
– От кого я взе?
– От един тип в „Тревълодж“ на Санта Моника. Оправих го преди това и той ми я предложи, нали чаткаш, вместо мангизи. После, след като си тръгнах, проверих съобщенията на телефонния си секретар, и видях, че ме е търсил другият от „Мондриън“. Обадих му се, уговорихме се и направо отидох там. Забравих, че дрогата ми е в чантичката.
Кимнах и се наведох напред. Виждах обнадеждаващо пламъче, някакъв шанс.
– Кой беше оня тип в „Тревълодж“?
Тя уреждаше срещите си чрез уебсайт със снимки, телефонни номера и имейл-адреси на мацки.
– Каза ли откъде е?
– Не. Беше мексиканец, кубинец или нещо от тоя род. Беше друсан до козирката.
– Когато ти даде коката, видя ли дали има още?
– Да, имаше. Надявах се пак да ми се обади… обаче се съмнявам, че съм удовлетворила очакванията му.
Когато за последен път влязох в нейната реклама в LA-Darligs.com, за да проверя дали още е в бранша, установих, че снимките са поне с петгодишна давност, а изглеждаха дори с десет. Предполагах, че това може да води до известно разочарование у клиентите, щом отворят вратата на хотелската си стая.
– Колко имаше?
– Не знам. Знам само, че имаше още, защото иначе нямаше да ми го даде.
Основателен аргумент. Пламъчето все по-силно се разгаряше.
– Провери ли го?
– Естествено.
– Как, по шофьорската му книжка ли?
– Не, по паспорта му. Рече ми, че нямал шофьорска книжка.
– Как се казваше?
– Ектор еди кой си.
– Хайде де, Глория, Ектор чий? Опитай се да…
– Ектор еди кой си Моя. Имаше три имена. Обаче си спомням „Моя“.
– Добре, браво.
– Мислиш ли, че можеш да го използваш, за да ми помогнеш?
– Възможно е, зависи кой е тоя тип. Ако е дилър.
– Искам да изляза на свобода.
– Добре, виж сега, Глория. Ще се срещна с прокурорката и ще видя какво смята тя, за да съм наясно как да ти помогна. Определили са ти гаранция двайсет и пет хиляди долара.
– Какво?
– По-голяма е от обичайната заради дрогата. Нямаш двайсет и пет хилядарки, нали?
Тя поклати глава. Забелязах, че мускулите на лицето й се стягат. Знаех какво предстои.
– Ще ми ги дадеш ли назаем, Мики? Обещавам, че…
– Не мога, Глория. Това ми е принцип и ще загазя, ако го наруша. Ще трябва да пренощуваш тук и утре ще ти предявят обвиненията.
– Не – по-скоро простена, отколкото изрече тя.
– Знам, че ще ти бъде тежко, обаче трябва да издържиш. И утре, когато дойдеш в съда, трябва да си чиста, иначе няма шанс да ти уредя по-малка гаранция и да те измъкна. Така че без тия боклуци, дето ви ги носят тук. Ясно ли е?
Глория вдигна ръце над главата си, сякаш се пазеше от падащи отломки, и силно сви юмруци от страх. Предстоеше й дълга нощ.
– Утре трябва да ме измъкнеш.
– Ще направя всичко възможно.
Махнах с ръка на шерифката в стъклената кабинка. Бях готов да си вървя.
– Още нещо – казах на Глория. – Спомняш ли си в коя стая беше оня тип в „Тревълодж“?
Тя се замисли за миг, преди да отговори.
– Да, лесно е за помнене. Триста трийсет и три.