Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
– Добре – отстъпи тя. – Как мина с Рулей?
– Питаш дали съм получил делото ли? Да, струва ми се. Вал сигурно в момента го освобождава. Ще си уговорим среща след това. Вече помолих Рол да поразрови нещата.
– Получи ли чек?
– Още не.
– Вземи си чека, Мик.
– Работя по въпроса.
– Как изглежда делото?
– Видях само снимките, обаче изглежда кофти. Ще науча повече, когато видя какво е открил Рол.
– Ами Рулей?
Знаех какво ме пита. Какъв клиент е той. Дали съдебните заседатели, ако се стигне дотам, ще го харесат. Делата се печелеха или губеха заради впечатленията на съдебните заседатели от обвиняемия.
– Прилича на невинен младенец.
– Девствен ли е?
– Никога не е влизал в кафеза.
– А извършил ли го е?
Винаги задаваше маловажния въпрос. От гледна точка на защитната стратегия нямаше значение дали обвиняемият го е „извършил“. Важни бяха доказателствата срещу него и дали – и как – могат да бъдат неутрализирани те. Моята работа беше да ги унищожа, да ги боядисам в сиво. В цвета на основателните съмнения.
Обаче въпросът дали го е извършил явно винаги я вълнуваше.
– Кой знае, Лорна? Не е това въпросът. Въпросът е дали ще си плаща. И отговорът е, че изглежда така.
– Е, съобщи ми, ако ти трябва… а, има още нещо.
– Да?
– Обади се Стикс и каза, че ти дължал четиристотин долара.
– Да, наистина ми ги дължи.
– Днес определено ти върви.
– Не се оплаквам.
Сбогувахме се приятелски и спорът за Глория Дейтън като че ли за момента беше забравен. Навярно мисълта, че идват сигурни пари и че съм хванал на въдицата скъп клиент, беше поуспокоила Лорна относно факта, че работя по някои дела безплатно. Питах се обаче дали отношението й ще бъде същото, ако не защитавах проститутка, а дилър на дрога. С Лорна имахме кратък и готин брак, докато и двамата скоро не установихме, че прекалено сме избързали след неприятни разводи. Накрая останахме приятели и тя продължи да работи с мен, а не за мен. Това положение ме смущаваше само когато Лорна пак се държеше като съпруга и оспорваше избора ми на клиент и ми даваше акъл на кого колко да взимам.
Почувствал се уверен в отношенията си с Лорна, аз се обадих във ваннайската окръжна прокуратура. Помолих да ме свържат с Маргарет Макфърсън и я хванах да обядва на бюрото си.
– Просто исках да ти се извиня за сутринта. Знам, че искаше това дело.
– Е, ти сигурно имаш по-голяма нужда от него. Той трябва да е платежоспособен клиент, след като С. С. Добс носи ролката подире му.
Искаше да каже ролката тоалетна хартия. Прокурорите обикновено смятаха скъпоплатените семейни адвокати за гъзолизци на богаташите и звездите.
– Да, човек като него не ми е излишен – платежоспособен клиент де, не гъзолизец. Отдавна не съм попадал на дело за големи пари.
– Е, преди няколко минути късметът ти изневери – прошепна в слушалката тя. – Прехвърлиха делото на Тед Минтън.
– Не съм го чувал.
– Един от младоците на Смитсън. Съвсем наскоро го доведе от града, където се занимаваше с лесни дела за притежание на дрога. Не беше влизал в съдебна зала, преди да дойде тук.
Джон Смитсън беше амбициозен заместник окръжен прокурор, който отговаряше за Ван Найс. Повече го биваше в политиката, отколкото в правото, и беше използвал тия си умения, за да изпревари опитните прокурори и да заеме шефския пост. Маги Макфърсън беше сред изпреварените. Веднага след назначаването си, той беше започнал да събира млади прокурори, които не се чувстваха пренебрегнати и му бяха верни, задето им е дал възможност.
– Никога не е влизал в съдебна зала, така ли? – попитах, без да разбирам защо да ми е изневерил късметът, след като ще имам новобранец за противник.
– Пое само няколко дела тук, обаче винаги с детегледачка. Рулей ще е първото му соло. Смитсън смята, че му поднася успеха на тепсия.
Представих си я на ограденото с ниски стени бюро, навярно недалеч от мястото на моя нов опонент.
– Нещо не загрявам, Магс. Щом тоя пич е зелен, защо късметът да ми е изневерил?
– Защото всички тия момчета, които Смитсън събира, са излети от един калъп. Арогантни задници. Смятат, че всичко им е позволено, нещо повече…
Тя сниши глас.
– Не играят честно. А за Минтън се говори, че е измамник. Пази си гърба, Холър. Следи го внимателно.
– Мерси за предупреждението.
Обаче Маги не беше свършила.
– Мнозина от тия новаци просто не разбират. Не го схващат като призвание. За тях това няма нищо общо с правосъдието. Това е просто игра. Записват си резултатите, за да видят докъде ще стигнат в кариерата. Всички просто са като по-млади копия на Смитсън.