Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
– Говориш за виновен клиент – отвърна Луис.
– От друга страна, ако аргументите на прокуратурата са слаби, забавянето само ще им даде време да ги защитят – продължих аз. – Разбираш ли, в момента времето е единственият ни лост. Ако не се откажем от правото си на незабавен процес, прокуратурата ще бъде подложена на сериозен натиск.
– Не съм извършил това, в което ме обвиняват – настоя Рулей. – Не искам да губя нито секунда. Искам да загърбя тая гадост.
– Ако не се откажем от правото ти на бърз процес, той теоретично трябва да започне в рамките на шейсет дни след повдигането на обвинения. Всъщност той се отлага, когато преминат към предварително изслушване. Тогава съдията изслушва уликите и решава дали има достатъчно основание за процес. Това е бюрократична процедура. Отново ще ти предявят обвинения и тогава часовникът пак започва да отмерва шейсетте дни.
– Не мога да повярвам – изпъшка Рулей. – Това нещо ще продължи вечно.
– Винаги можем да се откажем и от предварителното изслушване. Това вече ще ги притисне яко. Делото е прехвърлено на млад прокурор. Новак в наказателните процеси. Може би точно така и трябва да постъпим.
– Чакай малко – намеси се Добс. – Предварителното изслушване не е ли полезно от гледна точка на това да се запознаем с уликите на прокуратурата?
– Всъщност не – поясних аз. – Вече не. Законодателството отдавна се опита да ускори нещата и превърна предварителното изслушване в обикновена процедура, защото облекчиха правилата за даване на показания. Сега обикновено на свидетелската катедра се изправя ченгето, което води случая, и казва на съдията същите неща, каквито казват всички. Защитата обикновено не вижда други свидетели, освен това ченге. Ако питаш мен, най-добрата стратегия е да принудим прокурора да се задейства или да млъкне. Да настоим за процес шейсет дни след повдигането на обвинения.
– Идеята ми харесва – рече Рулей. – Искам да приключа с тая история колкото може по-скоро.
Кимнах. Казваше го така, като че ли оправдателната присъда беше сигурна.
– Виж, може изобщо да не се стигне до процес – обади се Добс. – Ако тези обвинения не се потвърдят…
– Прокуратурата няма да се откаже от тях – прекъснах го. – Обикновено ченгетата преувеличават обвиненията и после прокуратурата ги окастря. Тук нямаше такова нещо. Прокуратурата даже ги допълни. Това ми показва две неща. Първо, че според тях уликите са сериозни, и второ, че са допълнили обвиненията, за да започнат с по-висока миза, когато се стигне до пазарлъци.
– Искаш да кажеш, ако се призная за виновен, така ли? – попита Рулей.
– Да.
– Забрави. Няма да вляза в пандиза за нещо, което не съм извършил.
– Това може да не значи затвор. Досието ти е чисто…
– Не ми пука дали значи, че може и да не ме затворят. Няма да се призная за виновен в нещо, което не съм извършил. Ако това представлява проблем за теб, трябва да се разделим още сега.
Внимателно се вгледах в него. Почти всичките ми клиенти се обявяват за невинни по някое време. Особено ако е първото им дело с мен. Обаче в думите на Рулей долавях страст и искреност, каквито отдавна не бях виждал. Лъжците са неуверени. Извръщат поглед. Очите на Рулей бяха приковани в моите като гвоздеи.
– Трябва да се има предвид и въпросът с гражданския иск – прибави Добс. – Признаването на вина ще даде възможност на оная жена да…
– Наясно съм с всичко това – пак го прекъснах. – Струва ми се, че изпреварваме нещата. Исках само да дам на Луис обща представа за хода на делото. Няма да се наложи да правим никакви постъпки, нито да взимаме важни и неотложни решения поне още две седмици. Просто при повдигането на обвиненията трябва да знаем как ще изиграем ръката.
– Луис следва една година право в Калифорнийския университет – осведоми ме Добс. – Мисля, че ситуацията в общи линии му е ясна.
Рулей кимна.
– Добре, хубаво – отвърнах аз. – Тогава да продължаваме. Луис, хайде да започнем с теб. Майка ти каза, че те очаква на вечеря. В нейния дом ли живееш?
– Живея в къщата за гости. Тя е в главната сграда.
– Някой друг живее ли там?
– Камериерката. В голямата къща.
– Братя и сестри, гаджета?
– Не.
– И работиш във фирмата на майка си, така ли?
– По-скоро аз я ръководя. Тя вече не се занимава много с нея.
– Къде беше в събота вечер?
– В събо… за снощи ли питаш?
– Не, питам за събота вечер. Започни оттам.
– В събота вечер не правих нищо. Останах си вкъщи и гледах телевизия.