Преследване на времето (Изкуството на свободата)
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:
или пък «Казана дума — хвърлен камък», но при представянето става нещо друго, не обаче действителното (от действие) събитие в неговата жива «процесуалност» или разгръщане, което преди да е станало непълноценно си представяме. Ставането е развиващ се пред очите ни акт, в който сме въвлечени и активно участваме, представата за нещо предстоящо, изградена на основата на спомена за отдавна станали и «изчезнали в небитието» неща, е само представа, т. е.конструкция на мисълта, която борави и оперира с устойчиви, нетечащи, непроменливи, неизменни структури и образувания. Действителното в представата е само съзнаването като проява на битие, но не като действие, което ме ангажира изцяло, не като «външна практика» (друга форма на битийстване), а между двете има точно фиксирана граница. Едното е само желано и дори «предвкусвано», докато другото е сбъдване (или несбъдване) на желаното, върху което обаче влияят и други фактори (не само нашето искане и копнеж) — и това винаги трябва да се има предвид. Вярно е, че и мисленето е битие, не само «действителното ставане» във външната дейност, но на човека не е дадено «светкавично» да превръща желаното в действително, мисълта си в «непосредствено налично битие», проектите си във външна реалност и т. н. — последното, ясно, е качество на безкрайно по-мощна от човека реалност (Бог), то затова не е по силите на човека. Следователно
при игнориране на границата между вътрешно и външно води до това, че ние си мислим, че нищо повече от това, което вече ни се е случвало, няма и не може да ни се случи, но това не е така: по всеки път ни дебнат изненади и изпитания, ако ги нямаше, струваше ли си да предприемаме изобщо пътешествия, да поемаме по нов път, да правим крачки към неизвестното? Рамката на вече станалото, известното, преживяното, случилото се и пр., в която е оковано мисленето, бива разчупена без остатък от изпъстреното с изненади, новост, неочакваност и неизвестности «реално ставане», което едва ли можем да предположим, основавайки се на отдавна минал опит. Повтарям, все още е открит въпроса за това кое е «по-реално» — вътрешното или външно ставане, мисленето или сетивната дейност, съзнаването или «правенето» като «физическа практика»; но границата между двете трябва винаги да се има предвид, ако я заличим, настъпва хаос, тогава «всичко е възможно» и… «нищо не е възможно»! Същото се отнася и за границите между минало, настояще и бъдеще. Също както при играта на покер, например, ако залагаме на вече случили ни се и на тази основа очаквани фигури, гарантирано губим и се проваляме — понеже изключваме неочакваността, играта на случая, «късмета», изненадата — така също и неизбежно се проваляме и при залагането на представата за неизвървян път, изградена на основата на вече извървяни и затова познати пътища. Ето защо е коварно да се опираме на «след-стави», а не на истински «представи», ето защо не бива да ги смесваме; това е многозначително!. Общата представа за път никога не може да улови уникалното, неповторимото и веднъж станалото (особено пък онова, което ще стане в едно ново бъдеще, което изцяло зависи от нас самите) тъкмо във вървенето, в непосредственото разгръщане на ставането именно сега, а не някога и изобщо. От друга страна