Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Ако са й сторили нещо…
— Ще ги избия всички до един, тези вероломни нормани! — изрева Малкълм. — До един!
— По-спокойно, татко — замоли го Едгар. Зелените му очи блеснаха. — Ако яздим цяла нощ, на сутринта ще стигнем до Олнуик.
— Олнуик! — възкликна Маргарет. — В Нортъмбърланд?
— Тази сутрин са видели хората им тук наблизо — изрече грубо Малкълм. — Това е работа на незаконороденото пале. Проклетият му баща е още в кралския двор. А и кой друг би посмял да отвлече нашата дъщеря… кой друг?
Откакто графът отсъстваше толкова често, Стивън де Уорън се превърна в трън в очите на Малкълм. Маргарет пребледня като платно.
— Бедната ми Мери, защити я, мили боже — изстена тя. Молитвата й не бе нито първа, нито последна. — Моля те, дано се върне невредима вкъщи!
— Аз съм виновен — изрече внезапно мъжът, който стоеше пред камината и се обърна с лице към тях. — Ако не ме бяха задържали, щях да бъда с нея и нямаше да позволя да попадне в ръцете на Де Уорън.
По лицето му личеше каква мъка изпитва. Маргарет отиде бързо при него и се помъчи да го утеши, въпреки че и на нея сърцето й се късаше.
— Не си виновен, Дъг. Мери знаеше добре, че не бива да излиза сама извън стените — сълзи изпълниха очите й. — Колко пъти й напомняхме да се държи както подобава за една принцеса, а не като някое градско сираче. Ако някой е виновен, това съм аз, защото не успях да я обуздая.
— Не си виновна, Маргарет — изрече Малкълм с омекнал глас. — Мери сама си е виновна. Само да ми падне в ръцете! Така ще я напляскам, че после нима да може да седне една седмица. — Той пак се разгневи. — Как е възможно да е такава глупачка! — Той се обърна към Дъг Макинън. — И ти си виновен наравно с нея, че си я подлъгал да излезе, за да се срещнете. Първо ще се разправя с нея, а след това и с теб.
Дъг не каза нищо. Само стискаше здраво зъби.
— Малкълм, трябва да сме сигурни, че знаем къде е тя — извика Маргарет.
— Не се бой, мамо — заутешава я Едуард и я хвана за ръката. — Сигурни сме, че това е дело на онова копеле. Намерихме още две парчета плат, преди да стане прекалено тъмно, за да следваме дирята. Следите явно водеха на североизток. Кой друг освен Мери ще съобрази да бележи пътя? Поне духът й е останал невредим.
Маргарет се отпусна в креслото си. Сърцето й биеше бясно и тя усети, че й прилошава.
— Трябва да повикам Моди — прошепна тя. Имаше предвид благочестивата си по-малка дъщеря, която вече беше послушничка в абатството в Дънфърмлайн. — Искам Моди да дойде тук, Малкълм!
Но горчивата истина беше, че искаше тук да е Мери. Колко много жадуваше да узнае, че скъпата й Мери е здрава и читава! Малкълм улови ръцете й.
— Ще изпратя човек тази вечер. Утре сутринта тя ще бъде тук.
Маргарет то погледна с благодарност. Той беше корав човек и имаше тежък характер, но тя знаеше, че никак не е лесно да си крал на шотландците. Никога не го беше обвинявала за грешките му. А той я беше разочаровал неведнъж през дългия им брак. Тя знаеше, че Моди ще бъде с нея на сутринта и че ако е възможно някой изобщо да спаси дъщеря й, то този човек е нейният мъж.
— Само си загубихме времето — извика Едгар. — Знаем, че това е дело на Де Уорън! Да го обсадим незабавно!
— Не бъди такъв глупак — изрече Едмънд. — Нищо не виждаме на тъмно. Няма защо да бързаме с обсадата, ако въобще има нужда от нея.
Гласът му звучеше скептично.
— Ще оставиш Мери да изгние там, така ли? — изкрещя Едгар.
— Не съм казал това — изрече мрачно Едмънд.
— Никой няма да остави Мери да изгние там — заяви Едуард и насочи леденостудения си поглед към Едмънд.
— Спрете! Не мога да издържам тази врява, не и сега! Всички се обърнаха към Маргарет.
— Никаква война! — извика тя и стана. Тя рядко изричаше заповеди и никога не се месеше в политиката, но сега трепереше от възбуда и говореше решително. — Малкълм… ще платиш откупа, който поиска Де Уорън, колкото и да е голям. Длъжен си да го сториш!
— Не се безпокой — каза Малкълм. — Скъпа, защо не се качиш горе да си полегнеш?
Въпреки че Маргарет знаеше, че няма и да мигне тази нощ, тя кимна и се подчини. Настъпи тишина, която никой не наруши, докато господарката не излезе от залата.
— Какво си намислил? — попита неловко Едуард. Малкълм се усмихна. От усмивката му човек тръпки го побиваха.
— Ще направя това, което съм длъжен да направя, сине мой. От цялата тази работа може би ще успея да спечеля нещо.