Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Аз съм Мейри Синклеър.
Той отговори незабавно:
— Стаята ми е първата на горния етаж. Върви и ме чакай там.
Тя стисна зъби. Гърдите й се надигнаха. Не помръдна и не отмести поглед от него.
— Върви и ме чакай там — повтори тихо той.
Погледите им се сблъскаха и за миг останаха приковани един в друг. На Мери й мина през ума, че лице в лице с неизбежната гибел, тя постъпва много глупаво, като воюва с този мъж. Няма начин да спечели. Трябва да отстъпи и да се подчини, както настояваше той. Трябва да му разкрие коя е. Не ясни страстни образи заляха съзнанието й. Тя видя мислено любовна двойка, която се извива и стене. Бяха тя и Стивън де Уорън… Не бива да изменя на своя баща, краля, и да го разорява. Обичаше го и го почиташе повече от всеки друг.
Мери изправи раменете си, вирна брадичка и бавно обърна гръб към норманина.
За миг Стивън не помръдна. Гледаше я как върви към витата стълба. След това щракна с пръсти и посочи. Един от хората му притича и отиде да придружи Мери до стаята му. И двамата братя се загледаха след нея. В залата настъпи пълна тишина.
След това някой се изкикоти. Друг го последва и всички заговориха отново. Един от воините шляпна по задника слугинята, която му наливаше вино. Тя изписка, подскочи и разля малко течност от гарафата. Мъжете се обзалагаха и хвърляха зарове.
Бранд се обърна към Стивън с вдигната вежда.
— Ама какво става? Нима тази слугиня не иска да се подчинява? — Той се изсмя. — Затова ли те привлича толкова? Големият ми брат не изпитва страст, той просто взима онова, което му хареса.
Стивън се качи на подиума и седна на масата. Отнякъде изникна шамбеланът с кана бургундско. Стивън му кимна и той наля на своя господар.
— Тази жена не е като другите, Бранд. В това се крие тайната на привлекателността й за мен.
Бранд се настани на стола до него.
— Наистина ли? — Гласът му звучеше скептично. — Не ти ли харесва хубавото й личице?
Стивън се раздразни.
— В края на краищата и аз съм човек. Но какво от това? Довечера ще ми каже коя е и ще бъда длъжен да се отнасям добре с нея.
— Ако е благородна дама и има известна стойност, както ти подозираш — изрече Бранд, — ще се пречупи, преди да се случи най-лошото. Никоя жена от сой няма да се откаже от девствеността си ей така за нищо.
— Така е — съгласи се Стивън. Една слугиня дойде и сервира на масата парчета месо, плодове, печени в тесто, и сирене.
— Отнеси храна и вино на гостенката, която чака в моята стая — изрече той на почервенялото момиче.
— Ще се откажеш ли от ухажването, ако тя си признае? — попита Бранд недоверчиво.
— Ще се наложи, нали? — Изражението му бе непреклонно, а погледът — неразгадаем. Тя ще се пречупи и ще му се разкрие. Ще се окаже, че е някоя издигната благородна дама и той ще я пусне да си върви, макар че ще стане малко по-богат след получаването на откупа.
— Не прави глупости — предупреди го Бранд. В гласа му нямаше и следа от закачки. — Помни си думите.
— Благодаря ти за доверието, братле.
Бранд сви рамене.
— Кралят изгаря от нетърпение да узнае час по-скоро какво си разузнал.
Стивън заговори по-тихо.
— Карлайл може да бъде превзет. Това ще означава война.
— Кралят не се интересува от мира, Стивън. За него е важно така да си подсигури северната граница, че да има възможност да насочи вниманието си другаде.
Стивън изсумтя. Знаеше си, че ще чуе това.
Бранд вдигна чашата си с медовина и се облегна на стола. Устните му се свиха.
— Нося ти новини.
— От баща ми ли?
— Не, от Адел Бофор.
Стивън не каза нищо.
Бранд завъртя ножа в ръцете си.
— Изпраща ти най-сърдечни поздрави.
Стивън каза:
— И аз й изпращам моите.
Бранд обърна лицето си срещу неговото. Цялата му любезност се изпари.
— Но не и по начина, по който ще поздравиш малката Мейри довечера, ако тя наистина е малката Мейри.
— Стига.
— Не познаваш лейди Бофор. Едва ли си разговарял с нея. Аз обаче имах предостатъчно възможности да я наблюдавам, откакто тя дойде в двора. Тя не е обикновена жена, Стивън. Дамата, за която ще се ожениш след три месеца, никак няма да се зарадва, ако разбере, че си докарал в стаята си хубава любовница.
— Не се бой — отвърна рязко Стивън. — Нямам намерение да излагам на опасност отношенията си с Адел Бофор.
Стивън излезе на крепостния вал. По кулите имаше само няколко стражи. Беше съвсем сам. Отиде при най-северната стена и впери поглед над назъбения й връх. Беше му станало навик всяка нощ, когато е в Олнуик, да застава тук и да оглежда владенията си.