Обичай ме страстно

Кейлъб се изчерви, но видът му изразяваше благодарност. Преди Ариел да изкаже на глас протеста си, шерифът се обади:

— Защо не настаниш госпожица Лийланд в хотела, докато аз пратя телеграмите?

Джес кимна.

— Ще се срещнем тук по-късно. Ако има награда за двама разбойници на име Блеки Роу и Люк Уилкс, възнамерявам да си я прибера. Погребах ги някъде по пътя от Тексаркана. Но първо трябва да съобщя за нападението над станцията на „Бътърфийлд“. Индианците са отвели добитъка.

— Ранени има ли?

— Не. Тия негодници са искали само конете.

— Ако не греша, има по петстотин долара награда за всеки от двамата, живи или мъртви. Имаш ли доказателства?

— В дисагите. Имам и свидетел. — И той махна към Ариел. — Ония се опитаха да ме убият, за да се докопат до нея.

— Вярно ли е, госпожице Лийланд? — запита Кейлъб.

— Да — каза Ариел, потвърждавайки разказа на Джес. — Джес Уайлдър го бива с оръжията, признавам му го.

След няколко минути Ариел и Джес вървяха към хотела, докато Кейлъб отиваше към телеграфната станция, за да прати телеграмите. Но за огромно нейно съжаление той я държеше здраво за лакътя.

— Не ти искам парите — изсъска тя, издърпвайки ръката си от неговата, и спря рязко, като се обърна с лице към него. — Още не вярваш, че съм Ариел Лийланд, нали?

— Не. — Краткият му отговор казваше всичко. — Мръдни си задничето, имам и други работи да върша.

— Казах ти, не ти искам парите.

— Къде ще спиш? Какво ще ядеш?

— Имам малко пари. Дори улицата е за предпочитане, отколкото да приема нещо от тебе.

Сребристите очи на Джес светнаха опасно.

— Мога да те заведа у госпожица Джолийн. Не е толкова изискано, като в други публични домове, но сигурно няма да е от значение за жена, която не подбира с кого си ляга. Момичетата там печелят прилично. А пък — подразни я Джес, чудейки се защо я оставя така да му влиза под кожата — и на улицата не е чак толкова зле, ако искаш да си хванеш някой каубой. Доста каубои се навъртат наоколо.

Плътна червенина полази по шията на Ариел, оцветявайки бузите й, и изчезна в корените на косите й. Беше толкова разгневена, че дори слабите й усилия да говори свързано пропаднаха с гръм и трясък.

— Е, какво избираш? — продължи Джес. — Госпожица Джолийн, улицата или най-добрия хотел в града?

— Помолих шериф Хокс за заем, не тебе.

— Кейлъб не може да си позволи да ти заеме пари.

— А ти можеш, така ли?

Джес се ухили широко. Независимо колко я беше разярил този арогантен негодник, Ариел не можа да не се поддаде на мъжественото му привличане. Тръпка пролази по гърба й; изведнъж се уплаши от това, което изпита към него, от странния начин, по който докосването му караше тялото й да реагира. Как може човек да изпитва омраза и същевременно привличане?

— Не съм толкова беден, колкото си мислиш — осведоми я Джес. — Ловът на глави ми осигурява добри средства за живот.

— Обзалагам се — процеди през зъби Ариел. Отчаяно искаше да откаже парите на Джес, но беше твърде практична, за да позволи на гнева си да замъгли здравия й разум. — Ще си получиш парите веднага щом стигна в Уейко.