Обичай ме страстно

Форт Уърт беше последното голямо цивилизовано място между реките Брасос и Коу и каубоите го харесваха, защото там можеха да направят някоя добра сделка с търговците и да се почувстват като в „доброто старо време“.

Ето, пристигнахме — каза Джес, когато влязоха в града. — Каутаун. Казват му и „мястото, където почва Западът“. Иначе е наречен на генерал Уърт, който водел федералните войски в боевете против команчите.

— Не ми харесва особено — каза Ариел, докато двамата яздеха през прашния център на града.

Тя забеляза обичайните магазини и кръчми от двете страни на централната улица. Имаше много хора, магазините бяха пълни с пазаруващи каубои и местни жители.

— Оживено място и добър град — обърна се Джес към нея. — Роден съм във Форт Уърт и бях щатски шериф почти четири години. Брат ми беше заместник-шериф. И ти трябва добре да познаваш форт Уърт, нали с Дилън намерихте най-добрия начин да се измъкнете след обира на банката. Колко лошо, че Дилън те остави сама да поемеш вината.

— Ще изглеждаш много глупаво, Джес Уайлдър, като разбереш, че не съм Тили Каулс.

— Скоро ще научим, нали? — изрече Джес през зъби. — Историята, която ме разправи, няма да издържи, когато шерифът установи самоличността ти.

— Ако очакваш да ме познае по онази ужасна снимка от афиша, ще бъдеш ужасно разочарован.

— Нека той да реши — каза Джес, спирайки коня си пред канцеларията на шерифа.

Слезе и свали Ариел от седлото, преди тя да е направила и едно движение. Спусна ръце по талията й в странно нежелание да я остави да излезе от живота му. Знаеше, че е убийца и ограбвачка, и лъжкиня, но му въздействаше така, както никога никоя жена досега. Озадачаваше го и го плашеше. Ръцете му внезапно се отпуснаха. Хвана я за лакътя и доста грубо я дръпна по дървения тротоар към отворената врата на канцеларията на шерифа.

Мъжът, седнал зад бюрото беше над четиридесетгодишен, по-скоро набит, отколкото дебел, с гъста посивяла коса и рошави вежди. Изглеждаше достатъчно едър, за да се справи и с най-злия разбойник, и корав като бизонска кожа. Когато Джес и Ариел влязоха, той вдигна глава и интелигентните му сини очи пламнаха, щом зърна Джес.

— Джес! Джес Уайлдър, стари приятелю! Къде беше, по дяволите? Не си се мяркал скоро в Каутаун.

Стиснаха си ръцете. Ариел едва не изстена на глас. Как да очаква безпристрастно отношение от човек, който е приятел на Джес Уайлдър?

— Как си, Кейлъб? — ухили се Джес. — Създават ли та неприятности в Каутаун?

— Не и такива, с които да не мога да се справя — отвърна Кейлъб. — Но ако си искаш старата работа, със сигурност можеш да си я получиш обратно. Ади иска да идем на изток да се видим с дъщерята, а аз мисля, че това не е чак толкова лоша идея.

— Как е Ади? — запита Джес, спомняйки си с добро чувство за жената на Кейлъб.

— Бъбрива както винаги — изкикоти се шерифът.