Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Имам нужда от помощта ти. Улових тази изненада в океана.
Очите й се разшириха и Леона недоверчиво погледна към Александра.
— Измъкнал си това чудо от океана? Нали не е морско създание, мистър Джейк? — загрижено попита тя.
— Ни най-малко — любезно отвърна той, след което бързо постави Александра на крака и разгърна одеялото.
Леона издаде слаб вик, щом златисточервената коса се разпиля в безпорядък около Александра, а зелените й очи я погледнаха хладно и преценяващо.
— Никога не съм виждала такава коса — заяви Леона, без да вярва на очите си. — Това създание не е от този свят, сигурна съм. По-добре я заведи там, където си я намерил, мистър Джейк.
— Моля ви… — заговори Александра. — Паднах в океана и Джейк ми спаси живота. Това е всичко. Аз съм съвсем нормална или поне ще бъда, ако това, което виждам ето там, е вана.
Изглежда, че този въпрос припомни на Леона за задълженията й.
— Точно това е, а вие със сигурност се нуждаете от нея. Какво се е случило с дрехите ви, дете? Та това е мъжка риза! — погледът й се върна към Джейк и върху лицето й се появи буреносно изражение.
Джейк разпери широко ръце и започна да отстъпва.
— Не е моя вината, Леона. Не е моя наистина. Ще се радвам, ако се заемеш с поправката на повредите.
— Махай се. Имаме да свършим някои женски работи.
Щом Джейк затвори вратата след себе си, Леона насочи вниманието си към Александра.
— Хубава гледка сте, дете. А сега влизайте във ваната, докато потърся нещо, което да облечете. По-висока сте от мис Керълайн, така че ще трябва да преправя нещо.
Александра с благодарност стъпи във ваната, наслаждавайки се на усещането на топлата, ароматна вода, която постепенно обхвана бедрата й, след това гърдите й.
— Ще се радвам да облека каквото ми намерите — каза тя.
— Нито една дама не може да ходи с прекалено къса рокля и това е факт, независимо дали е янки или не.
На това изказване не можеше да се възрази, така че Александра насочи вниманието си към къпането. Затърка кожата си, докато отново доби нормалния си розов, здрав цвят. След това отми морската вода от косата си, докато тя заблестя. Когато излезе от ваната почувства, че е самата тя, с изключение на непривичната слабост от морската болест и студа, който владееше сърцето й.
— След минута сте готова, мила. Със сигурност изглеждате по-добре. Преди приличахте на удавена мишка. Това е една от старите рокли на мис Керълайн, но не знаехме какво да очакваме. По-късно ще потърсим нещо по-добро.
— Тази ще свърши работа. Не ми трябва много.
Известно време и двете останаха мълчаливи. Александра изсуши косата си, докато Леона подгъваше бледозелената рокля. Александра се зарадва, че кройката и цвета на роклята й подхождат. Отново искаше да изглежда добре. Онази жена долу беше хубава и изглежда добре познаваше Джейк. Това, по някаква причина, никак не й харесваше.
Най-сетне Леона наруши мълчанието, като стана и заяви:
— Роклята е готова, така че остава само да я облечете, дете.
Имаше приготвено памучно бельо за Александра. Не беше като фината коприна, с която беше свикнала, но беше удобно и щеше да свърши работа. Беше благодарна, че има нещо, което да облече. Леона ловко облече Александра, след което я отведе да се огледа в едно голямо огледало.
Александра отстъпи крачка назад, понеже за първи път се виждаше облечена в такива меки, разкриващи дрехи. В Ню Йорк винаги беше носила затворени на шията, тежки копринени рокли. Тази рокля беше от тънък памук и деколтето й беше изрязано така, че се разкриваха извивките на гърдите й. Освен това косата й, все още влажна, се спускаше в безредни къдрици до бедрата й, придавайки на вида й чувственост, каквато никога преди не беше забелязвала у себе си. Контрастът беше още по-засилен, защото кожата й беше толкова бледа и изпъната върху костите й от болестта, че очите й изглеждаха по-големи и блестящо зелени на меката светлина в стаята, придавайки й вид на магьосница.
— Много сте хубава. Не е чудно, че мистър Джейк ви обръща специално внимание — каза Леона зад нея. — Но помнете, дете, той принадлежи на Керълайн, а тя не би допуснала никой да застане между нея и любовника й.
Александра рязко се завъртя и погледна към жената, но по кроткото й, тъмно лице не се четеше нищо.
— Аз… едва познавам този човек и не възнамерявам да го опознавам по-добре. Просто помага на една непозната, изпаднала в беда.
Леона се засмя тихо и се насочи към вратата.
— Очакват ви, мила.
— Благодаря. Бяхте много любезна — каза Александра, преди да излезе от стаята, последвана от по-възрастната жена.