Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
CLХХХI
Неверните загиват — Карл видя —
едни от меч, а други от вода.
И плячка взеха франките добра.
От коня слязъл, коленичи Карл,
благодари, че бог спаси и от беда.
Когато стана — бе дошла нощта.
И каза Карл: «Да подслоним глава,
че късно е да стигнем Ронцесвал.
Конете са съсипани от бяг.
Свалете им седлата, без юзда
пуснете ги да попасат трева.»
Отвръщат: «Сире, право е това.» Аой.
CLXXXII
Крал Карл на стан се разположи вече.
На пустото поле настана вечер.
Седлата на конете са свалени
и златните юзди са откачени:
трева зелена колко щеш в полето,
без грижи — пак доволни са конете.
Бойците морни там заспиват леко.
Без стража са — вразите са далеко.
CLXXXIII
В ливада проста, не под топли стрехи,
Карл с копие в ръка лежеше бледен.
Не бе свалил той бойните доспехи,
запази свойта бяла броня медна
и шлема, що със злато украсен е.
На кръст с Джоиузе — тъй друг меч не свети,
в ден трийсет пъти сменя цветовете,
че знам, на копието, със което
е бил Исус прободен — острието
по милост божия от Карл прието,
той скри го в тая златна дръжка. Меча
за тази милост божия и чест — е
Джоиузе — «Радостен», от Карл наречен.
Туй френските барони помнят вече;
с «Мунджоие» — «Радост моя», в бой поемат —
над тях победа никой не ще вземе!
CLXXXIV
Луната свети, ясна е нощта.
Не спи крал Карл от мъка по Роланд.
За Оливер измъчва го скръбта;
за перовете; франките, що там
във Ронцесвал проляха си кръвта.
Не се въздържа, плаче той за тях
и моли бог за всякоя душа.
От толкоз мъка уморен е Карл,
и позадряма той, не издържа.
И франките в полето спят сега.
И кон не е останал прав в нощта,
а легнали покъсват си трева.
Узнал си много, срещнеш ли скръбта.
CLXXXV
Спи Карл като човек измъчен здраво.
А бог на сън78 свети Гаврил му прати,
да бди над тоя славен император.
Свети Гаврил стои до него в мрака
и чрез видение му съобщава,
че тежък бой наскоро го очаква. —
Това му извести чрез скръбни знаци.
Издига поглед Карл към небесата
и вижда гръмотевици, град, вятър,
и бури, и ужасни урагани;
и пламъци, огньове непрестанни
над неговите хора буйно падат.
На копията дръжките от ясен
и щитовете златни в огън пламват.
Строшени, дръжките се разлетяват,
а шлемове и брони се стопяват.
Карл вижда скръбни своите войскари;
в миг мечки, леопарди се задават,
и змейове, и дяволи рогати,
над трийсет хиляди грифони гладни
над франкската войска, нападат ядно.
«На помощ, Карл!» — французите крещяха.
Карл е изпълнен с мъка и със жалост:
той иска да отиде, но на халост:
затичва се към него от гората
огромен лъв, свиреп и смел,79 със ярост.
Самия император той напада.
Те на борба улавят се тогава.
Не се разбира — Карл ли побеждава?
А спи крал Карл, не знае що го чака.
CLХХХVI
След тоя — друг сън засънува тежко.
На камък в Екс във Франция седеше
и в две вериги той мечок80 държеше.
Откъм Ардените се спускат трийсет мечки
и всяка заговори му човешки.
«Нам, господарю, казват, го върнете,
не го задържайте, а го пуснете,
роднини сме му ние, разберете.»
Но в миг излезе хрътка от двореца.
Нападна тя върху трева зелена
най-страшната зла мечка разярена.
И Карл видя тогава бой чудесен;
коя от двете беше победена?
Не каза му и ангелът небесен.
До утрото спа кралят Карл унесен.
CLХХXVII
Избяга цар Марсили в Сарагоса.
Под храст маслинов слезе той от коня.
Свалиха му и меч, и шлем, и броня.
Без дясна китка, бледен той се просна
във жалък вид върху тревата росна.
Загубил кръв, припадна от умора.
Жена му Брамимунде с тъжни взори
високо се окайва, сълзи рони.
И двайсет хиляди разбити воини
към Карл отправят клетви недостойни.
Притичват после в капище сред рози,
при Аполон и го ругаят грозно.
«Ах, бог проклет, измами толкоз хора!
Ти не възспря на царя ни позора!
За вярна служба — как му отговори!»
Те му отнимат скиптър и корона
и го привързват върху стълб позорен.
След туй, от тях в нозете им съборен,
строшиха с пръти тоя бог лъжовен.
На Терваган рубина смъкват; в рова
захвърлят Мохамед там долу, грозен,
та кучета и свини да го глозгат.
вернуться
78
Първият сън на Карл се отнася до предстоящия бой с емира Балигант.
вернуться
79
Огромен лъв, свиреп и смел — самият Балигант.
вернуться
80
И в две вериги той мечок държеше — мечокът е Ганелун, мечките са неговите 30 роднини, а хрътката е Тиери, който ще победи най-злата мечка Пинабел.
Перейти на страницу: