Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
CXLIХ
На кон Роланд припадна, стиснал меч.
И Оливер на смърт е там сразен.
Загуби кръв, та с поглед е стъмнен.
Не вижда той добре във тая сеч,
не различава вече жив човек.
Към бойния другар е устремен —
удари го по шлема украсен,
разцепи шлема до носа отпред,
главата не засегна. Стреснат, блед,
изгледа го Роланд от скръб обзет,
и с обич го запита: «Друже клет,
нарочно ли се спусна ти към мен?
Обичам те, туй знаеш ти поне!
Не можеш да ме предизвикаш, не!»
А Оливер: «Дочувам скъпа реч,
ала не виждам твоето лице.
Бог с теб! Желая прошка от сърце.»
Отвърна му Роланд: «Не съм ранен,
от бога и от мен бъди простен.»
Един към друг се наклоняват те,
раздяла в обич — мъката расте.
CL
Смъртта е близо, Оливер разбира.
Очите му тъмнеят и се свиват,
загубва слух и всичко мрак покрива.
Той слиза, на земята се простира.
И на високо изповед горчива
започва, сключени ръце издигнал.
Той моли бога в рая да го викне,
крал Карл до мила Франция да стигне,
Роланд над всички други да обича.
Но шлемът пада, Оливер умира
и към земята тялото се свлича,
сърцето му навеки вече спира.
Роланд над него в сълзи се облива,
не сте видели мъка по-горчива.
CLI
Видя Роланд, че вече не е жив
другарят му и по лице лежи,
и каза му така — да се прости:
«Напразно беше храбър, друже мил,
живяхме братски дълги, дълги дни,
един към друг ний бяхме тъй добри.
Защо живея, щом си мъртъв ти!»
Това издума и припадна в миг
на своя кон по име Велянтиф.
На златни стремена опрен седи;
не пада от седлото с тъжен лик.
CLII
Едва Роланд се върна към живота,
след тежкия припадък върху коня,
беда голяма той видя отново:
французите лежеха мъртви в рова.
Турпин и Гуалтер от Ум са там все още!
Бе слязъл Гуалтер от чукари голи,
неверните изтребваше достойно.
Избити бяха неговите воини.
В долчинката побягна той неволно
и на Роланд за помощ се замоли:
«Ах, ти юнако, графе благороден,
щом ти си тук, да се боя не мога.
Аз, Гуалтер — внук на храбрия стар Дроюн,
превзех Маелгут по волята на бога.
Любимец бях ти между твоите хора.
Със щит пробит, с разнищената броня,
без копие и с раната дълбока,
умирам аз, но отмъстих жестоко!»
Щом граф Роланд го чу, пришпори коня,
да му помогне — тръгна да го гони. Аой.
CLIII
Роланд скърби, Роланд е разгневен.
В тълпата гъста удря разярен.
Испанци двайсет сваля с остър меч,
шестима — Гуалтер, а отеца — пет.
Неверните крещят: «Коварна сеч!
Пазете ги, не ще избягат те!
Изменник — който не напада смел,
страхливец — който пусне ги далеч!»
Налитат с бойни викове, без ред.
Нападат ги, обсаждат ги отвред. Аой.
CLIV
Роланд е благороден воин зад щита
и Гуалтер от Ум е много славен рицар,
отец Турпин — мъж смел във бой изпитан.
Един от друг не се разделят никак.
В тълпата те неверниците бият.
Из тях хиляда от конете слизат,
четирсет хиляди са на коне.
Не смеят да пристъпят по-наблизо.
Те хвърлят къси копия и пики
и отдалеч стрели им запокитват.
От ударите Гуалтер пръв залита,
а на Турпин от Реймс пробиха щита;
строшиха шлема — черепа откриха,
и ризницата му разполовиха.
От пики четири ранен се свива,
че коня му под него те убиха.
Печален край — отец Турпин загива! Аой.
CLV
Турпин от Реймс бе паднал на поляна,
от тия пики четири цял в рани,
но храбър той е и отново стана,
видя Роланд — до него смел изправен,
и рече той: «Ръката ми е здрава!
Дорде е жив, боец не се предава!»
С Алмац — меч от бляскава стомана
хиляда бойни удари запрати.
Карл казал после: «Никого не жалел,
четиристотин бяха на земята,
пронизани от него или в рани,
на други бе отрязана главата.»
Тъй в летописа е. И тъй разказва
барон Джилие от Лан — обител свята,
присъствал сам, видял го е — така е.
Да не разправя, който го не знае.
CLVI
Безстрашно граф Роланд се бори там,
но тялото му — цяло в пот и плам.
В главата — болки, а и шум голям.
Надул бе рога — жили пукнал чак.
Дали ще дойде Карл? Взе рога пак.
Надува го — а той тръби едвам.
Заслуша Карл и спря се: «Господа —
продума той, — настига ни беда!
Умира моя сестриник Роланд.
Напуска ни — по рога му разбрах.
Ще стигнем ли? Препускайте към тях!
Тръбете със тръбите — до една!»
Шестдесет хиляди надигат глас.
Отекват дол след дол и стръмнина.
Неверниците, в ужас, в тоя час
зашепнаха: «Карл идва срещу нас!»
Перейти на страницу: