В съзнание се върна цар Марсили.
И в стаята му сводеста, с картини
рисувани, пренасят го без сили.
Царица Брамимунде в скръб възкликна:
«Нещастна аз!» — скубеше си косите,
а после на високо се провикна:
«Ах, Сарагоса, колко бедна ти си,
когато губиш мъдър цар със скиптър!
Предателство, вий богове сторихте,
щом в битката му подло изменихте.
Страхлив ще се покаже и емирът,81
ако не смаже в боеве епични
героите, готови да умират.
И кралят им е белобрад, обичан,
юнак е — дързостта си той не крие,
от бой не ще побегне — знаем ние.
Ах, жалко — няма кой да го убие!»
CLXXXIX
Карл императорът с войските смели82
в Испания стои години седем.
И замъци, и градове превзел е.
Но цар Марсили като враг го среща.
Във Вавилон83 послание горещо
на Балигант изпрати и закле го
да дойде в Сарагоса тук при него.
Ако ли не, ще блъсне боговете
и идолите им боготворени,
закона християнски ще приеме,
та с Карл Велики мир да има вечен.
А Балигант е стар емир, неверник.
Вергилий, Омир надживял бе вече.
Но се забави, че бе тъй далече.
Царства четирсет са му подчинени.
Събра войски, платна за бой разпери,
на кораби, на лодки и галери
и чак под Аликсандре спря в морето.
Там бойната си флота ще оглежда.
През май бе — първи ден приятен, летен;
войските си той през море повежда.
CXC
Голяма е проклетата войска.
Гребат, насочват и летят с платна.
По нос висок, по мачти отстрана
фенери, бисери — от бряг до бряг84 —
отгоре пръскат толкоз светлина,
та по-красиво е морето в мрак.
Щом спряха до Испанската земя,
засвети цял брегът и заблестя.
Вестта до цар Марсили долетя. Аой.
CХСI
Неверните не ще направят отдих.
Навлизат във водите сладководни.
Марбризе преминават и Марброзе,
по Ебро те безшум ще се превозят.
С фенери и със бисери безбройни
посочват път на корабите бойни.
И тоя ден пристигат в Сарагоса.
CXCII
Денят е светъл, слънцето е ясно.
От кораба емирът слиза мрачен.
Еспанелиц до него е отдясно.
Царе след него седемнайсет крачат,
херцози колко, графове — не зная.
Под лаврово дърво, като във стая,
постлаха на трева коприна бяла.
Там трон от кост на слонов зъб поставят.
Езичник Балигант на него сяда,
а всички други — прави там застават.
И пръв им заговаря господарят:
«Васали храбри, моя вярна стража,
не трябва кралят, император франкски,
да почне да яде дорде не кажа.
В Испания той води бран голяма.
Докле не е убит, за мене отдих няма.
А жив ли е — покорен да ми стане!»
Удари с дясна ръкавица по коляно.
CXCIII
Тъй каза той и сам си даде клетва:
за всичко земно злато под небето
не ще пропусне Екс да вземе, дето
Карл съди. Всеки тъй го посъветва.
Повика двама: Кларифан, а с него
и Клариен — друг рицар млад, и рече:
«Вам, синове на царя Малтраиена —
той с радост беше мой вестител вечен —
нареждам: в Сарагоса вий идете
и там на цар Марсили известете,
французите ще бъдат победени,
за битка с тях при сгода ще поема.
Таз ръкавица сгъната носете —
на дясната ръка да я надене85.
Предайте му и тоя златен жезъл,
като васал да дойде той при мене.
С бой мила Франция аз ще превзема.
С молба не ми ли падне пред нозете
Карл — християнска вяра да зареже,
короната му царска ще отнема.»
«Съгласни сме!» — неверните приемат.
CXCIV
И каза Балигант: «На кон, барони!
Един да вземе жезъл, ръкавица — втори!»
Отвръщат: «Господарю, тъй ще сторим!»
Препускат те и стигат в Сарагоса.
През десет порти и четири моста,
край къщите на гражданите прости
те приближиха до квартала горен.
Там при двореца чуха глъч и ропот.
Неверници събрани там и колко
пищят и плачат от голяма болка,
от Терваган и Мохамед са недоволни,
от Аполон — кому да се помолят?
«Какво ще стане с нас? — крещят високо. —
Беда, беда ни сполетя жестока!
Напуска ни Марсили цар, че в боя
десницата му взе Роланд героя.
Загина там и Джурфалеу русокоси!
Испания под чужда власт ще проси!»
Вестителите слизат без въпроси.
вернуться
81
Емирът — това е Балигант.
вернуться
82
Този епизод — борбата с Балигант — е разказан само в «Песен за Роланд». В другите поеми за Карл липсва. Някои изследователи мислят, че е по-късна добавка към първоначалния текст, включена по време на Първия кръстоносен поход (1096–1099 г.), на границата между XI и XII век. Както и да е, «Епизодът с Балигант» разширява географските познания за света и придава историческа перспектива на «Песен за Роланд», като превръща кръстоносния поход срещу испанските маври в борба на Западната империя против целия нехристиянски свят.
вернуться
83
Във Вавилон — под това название тогавашните историци разбират не древния Вавилон (в Месопотамия), а Кайро, (Новият Вавилон) в Египет, столица на султаните от династията на Фатимидите (972 г.). Даже се среща титла Балигант като адмирал на Вавилон.
вернуться
84
Фенери, бисери — от бряг до бряг — предполагало се е, че скъпоценните камъни светят нощем.
вернуться
85
На дясната ръка да я надене — зла подигравка. Дясната ръка на Марсили до китката е отрязана.