Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Народът на моретата
Народът на моретата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Народът на моретата

Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:

Романът на френския писател-фантаст Мишел Гримо „Народът на моретата“ е опит за прозрение много векове напред, когато атомната заплаха ще бъде едновременно спомен и начало на един бъдещ свят, свят на земя-пустиня и на градове-куполи… Това бъдещо общество ще бъде обитавано не само от роботи, а и от хора. Но ще живеят истински, ако бъдат свободни и достойни. Според М.Гримо пост-атомната цивилизация с всичките си приказни предимства на техниката и науката транспозира, уви, старите класови противоречия. Дори още повече дехуманизира човека: ненапразно обитателите на чудовищните градове под куполи носят номера; имена имат само дивите скитници, предпочели неимоверните трудности на оцеляването пред удобствата на „суперцивилизацията“.
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 36
Перейти на страницу:

— Никога! Ще намеря начин да изведа всички от тази гробница и ние ще се върнем в пустинята! — възропта гневно Цила.

Арп внимателно отвърна:

— Не мисли повече за твоята пустиня, Цила! Не ще я видиш никога вече! Всеки, който се е опитал да го стори, е намирал смъртта си… Но запомни думите ми: обичай и почитай морето — то е извор на изобилие. Чрез него може да възкресим надеждата!

— Ела при мен! — повика я Надир.

Тя се сви в ръцете му — залюля я като малко момиченце.

— Не плачи, Цила! Живи сме и аз те обичам…

ПАСТИРИ ПОД ВОДАТА

Тиха музика изпълни камерата. Цила отвори очи и се огледа с учудване наоколо. Надир бе станал вече. Беше сама.

„О да! Лагерът в морето!“

Музиката идваше от един високоговорител, вграден в стената до леглото. Цила скокна от постелята, нахлузи един халат. Отвори вратата и влезе в следната стая. Там се чуваше същата музика, само че примесена с шума от тенджери в кухнята и плисъка от душа в банята.

Един малък фотьойл пред нея сякаш протягаше ръце. С гневен ритник тя го обърна и се тръсна на мекия килим. Закри глава с ръце и захлипа.

— Цила!

Арп беше застанал на прага на кухнята с кана димящо лике в ръка и я гледаше със съчувствие.

— О! Ти не можеш да разбереш, Арп! Тази идиотска обстановка… този отвратителен комфорт, тази музика! Повръща ми се от всичко това, Арп! О, милата ми пустиня!

— Цила — отвърна Арп пребледнял, — пустинята, конете, блатата, свободният живот… Свършено е! Изпитал съм всичко това и отчаянието също. Но един ден разбрах… Хайде! Много е рано още да ти говоря, наистина! По-добре ела да закусиш, цял ден работа те чака.

В това време Надир излезе от банята още мокър. Цила стана и се хвърли в ръцете му, обляна в сълзи…

— Да избягаме, Надир! Трябва да опитаме да се спасим! Искам да видя отново пустинята, да намеря Хан и племето!

Надир размени отчаян поглед с Арп и внимателно отвърна:

— Някой ден може би, Цила… Но засега нищо не можем да опитваме! Трябва да сме силни, да си възвърнем увереността!

Цила изведнъж се успокои, хладнокръвието й се възвърна.

— Прости слабостта ми, Арп! — помоли тя. — Дори не се сетих да те попитам добре ли спа на този глупав килим!

— Всичко е наред… спах като заклан! Добре! Ще ядете ли сега?

Хапнаха малко концентриран планктон с по една голяма чаша лике. По време на закуската Арп им задаваше въпроси:

— Не успяхме да поговорим снощи… От кое племе сте?

— От племето Зорги. Имахме четиридесетина чергила… — обясни Цила.

— Хубаво племе, спомням си го! Голямо ли беше семейството ти?

— О не… Преди не знам вече колко месеца хванаха Ксуан — брат ми. Нямам вече никого на света освен майка ми Хан и Надир, моят Надир!

— И тъй, ти си сестрата на Ксуан! Любопитно… Когато той дойде и на него му бях водач.

— Ксуан! Ксуан е тук? Но къде, Арп, къде?

Арп побърза да отговори:

— Не си прави илюзии, Цила! Ксуан не е в лагера от месеци вече. Брат ти е истинска мина от знания — беше изпратен там, където знанията му са по-нужни, отколкото тук.

И Арп продължи, без да се съобразява с разочарованието на Цила:

— А ти, Надир? Имаш ли някакви способности?

— Надир е бивш безимен — патриций, който е повече… — откри Цила.

Жив интерес пламна в зениците на Арп. Надир го забеляза и се учуди на привидно незаинтересования тон, с който подводният работник попита:

— А! С какво се занимаваше в изкуствения град?

— Ръководех един отдел в Междупланетното общество по електроника. Това е най-голямата компания на…

— Да, зная… Тогава ти знаеш много за ЕИМ?

— Е… поне на теория!

В този момент един глас от високоговорителите прекъсна разговора.

„Работници от сектор В! Ето с какво ще се занимавате през деня: Блок А от 1-ви до 15-и модул — в ремонтните работилници. От 16-и до 30-и модул — в кланицата. От 30-и до 45-и модул — в сортировъчната за планктон. От 45-и до модул номер 1 — в сушилнята. Модул 101-в талофитната плантация! Пред вратата ще ви чака глисер. От 102-ри до 109-и модул — в школата за пастири. Работният ден ще започне след четиридесет и пет минути! Край!“

Предаването прекъсна. Арп промърмори раздразнено:

— Можеха да ни оставят да чуем и плана на блок В! Аз живея там — обясни той, — ще трябва да питам в координационния център… Добре, бързо облечете работните си костюми — излизаме след десет минути. И не забравяйте шлемовете!

Когато се върнаха в стаята, Арп добави:

— Ще ви придружа до работилниците. Ще трябва да ви взема на обяд и да ви доведа тук. Опитайте се да запомните пътя и да се ориентирате в лагера. Вече няма да ви придружавам, когато тръгвате в три часа… Ако се загубите, влезте в който и да е модул и ми телефонирайте. Номерата съответствуват на регистрацията: моят е 26876. Да вървим сега!

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 36
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)