Народът на моретата
- Автор: Гримо Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Народът на моретата». Краткое содержание книги:
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
Като в мъгла Надир видя, че и с другарите му се занимаваха по същия начин. За миг почувствува ужасен задух. Той пое жадно въздух и болката престана. Отново дишаше като човек.
Отворът, през който бе пристигнал, беше нещо като басейн в центъра на една много яркоосветена стая. Навсякъде бяха пръснати маси и фотьойли, от които подводните работници се надигнаха да ги посрещнат. Изведнъж се чу вик:
— Надир!
Едни огромни очи и коси тичаха към него. Той взе в прегръдките си отново намерилата се Цила.
Около тях се наблюдаваха и други подобни сцени. Неразделните номадски семейства се събираха с радостни сълзи. Цила бе затворила очи и тихо плачеше на рамото на Надир. Всички от племето Зорги бързо се разпознаха и събраха. Благородните им души получиха дълбоко удовлетворение, щом узнаха, че само малка част от каруците са пленени.
Лицата се пооживиха, погледите просветнаха.
Един работник се приближи към тях:
— Бъдете добре дошли, братя! Всяко семейство ще има за водач по един от старите работници — да го настани в новата му къща и да го осведоми за всичко. Разбира се, няма да сте отделени от племето и в свободното време ще бъдете заедно!
— Не ме оставяй, Надир! — разтревожи се Цила.
При тях дойде един широкоплещест мъж с открито лице и сърдечна усмивка.
— Аз ще бъда вашият настойник — казвам се Арп.
— Аз съм Надир, а тя — Цила!
— Жена ли ти е?
Надир се смути:
— Ние… Не още!
— Не искам да ни разделят! — погледна уплашено Цила.
— Ами оженете се! — посъветва ги Арп с усмивка.
После попита:
— Има ли някой от племето, който е съгласен да ги ожени?
Грамадният Малик пристъпи напред и тежко рече:
— Аз ще ги оженя!
След туй се обърна към младите и добави съкрушено:
— Номадските сватби се правят на коне. Украсява се чергилото на младоженците и цялото племе се весели… Тук, макар и далеч от любимата ни земя, ще повторя за вас обредните думи, които свързват мъжа и жената…
„Нека твоят кон бъде неин кон, твоите овце — нейни овце, вземи я в твоята каруца… Чада волни на пустинята, вие сте едно!“
Никоя сватба не е била по-кратка и по-тъжна! С объркан и навлажнен поглед скитниците слушаха старинните думи, напомнящи им за техния изгубен свят. Силно изправена, с вдигната глава, Цила плачеше. Арп демонстрира твърдост на характера и грубо наруши атмосферата на емоции и носталгия. Рязко отсече:
— Пустинята е зад нас! Да я обичаме нежно като прекрасен спомен, а след туй нека се обърнем към това, което е пред нас, и да се научим да живеем! Надир и Цила, народът на хората-риби, към които и вие сега се числите, ви желае щастие, защото щастието е винаги възможно! Обичайте и почитайте морето — то е извор на всякакви блага. Чрез него може да възкресим надеждата!
Без да се бави, Арп поведе младите хора към водата.
— Сложете си шлемовете — още един-два скока и ще можете да влизате и излизате от водата без всякакво затруднение. Застанете пред мен и повтаряйте моите движения. Плуването е най-добрият начин за придвижване, когато човек не разполага с превозно средство. Да се върви е бавно и уморително… Хайде, не се колебайте повече! Скачайте!
Арп даде пример. Надир и Цила надвиха нерешителността си и го последваха, хванати за ръка. Неприятният ефект беше много кратък и не тъй мъчителен както преди.
„Свикваме!“ — помисли си Надир с изненада.
Те се заеха несръчно да повтарят движенията на своя водач, спирайки от време на време да си починат. Пресякоха пътища, озоваха се сред други пилоти и изплуваха в нова шлюзова камера — много по-малка този път. Нямаха нужда от помощ, за да влязат в стаята и си махнат шлема.
— Ето я къщата ви. Шлюзът се затваря с плъзгаща се врата като тази. Посетителите могат да съобщават за себе си, като дръпнат шнура на ей това звънче… Сваляйте вече костюмите. В стаята ще намерите по-леки дрехи. После ще поговорим!
В банята течеше обезсолена вода. В кухнята цареше изобилие и разнообразие на храна. Надир забеляза, че мебелировката е от преди три века, но за номадите това бе нечуван комфорт.
— Около сто лагера като този са пръснати по бреговете на земното кълбо. Тяхната продукция изхранва цялото население в куполите! Земята е мъртва и вече нищо не ражда. Единствено морето остава неизчерпаем извор на храна.
Тъй като младите хора мълчаха, Арп продължи:
— Скоро ще разберете, че един работен ден тук не е тъй изтощителен, както пет часа езда например! Благодарение на многото движение, тази работа не е монотонна. Жилищата са замислени така, че да си почиваме приятно! С една дума, всичко е пресметнато да се приспособим лека-полека напълно към новото си положение!