Мейдей

Четирите двигателя на техния Стратън засмукваха и компресираха разредения въздух и правеха всичко възможно, за да изравнят, доколкото това бе възможно, налягането в разхерметизираната кабина. При спускането им надолу въздухът постепенно се сгъстяваше и потокът, изпомпван в кабината, ставаше по-силен. Но Алън Стюарт подозираше — всъщност знаеше го със сигурност — че това беше обречена битка. Там някъде отзад върху корпуса на самолета зееше дяволски голяма дупка и едно просто аритметично изчисление… В резервоар има десет галона вода8. Ако на всяка секунда изтича по един галон, а на всеки пет секунди се влива по половин галон, след колко секунди… След много. Твърде много. Главата му сякаш щеше да се пръсне; той вече можеше да мисли единствено за непоносимата болка.

Капитан Стюарт бавно извърна глава по посока на Маквери. Той бе надянал кислородна маска и предаваше радиосигнали за помощ по международната честота, предназначена за самолети в опасност.

— Няма смисъл — тихо промърмори Стюарт, но също протегна ръка към кислородната маска, надяна я и здраво я притисна към лицето си. Обърна се назад към Феслър. Той лежеше, захлупил лице върху таблото пред себе си. От устата, ушите и носа му течеше кръв.

Маквери продължаваше да изпраща сигнала за помощ, макар че вече не можеше да мисли и говори свързано. Докато говореше, вдишваше дълбоко от кислородната маска. Устата му се напълни с кръв и той трябваше да я преглътне.

Маквери чудесно знаеше, че кислородната маска не е достатъчна за спасението им. Без нужното налягане, което да изтласка кислорода до белите му дробове, маската бе почти безполезна. Бутилката с кислород за спешни случаи, която се намираше зад работния панел на Феслър, спокойно можеше да се намира чак в Сан Франциско — ползата от нея щеше да бъде същата. Никаква. Само специален костюм с изравнено налягане — космически костюм от вида, който бе носил в армията — можеше да упражни върху тялото му налягането, необходимо за дишане. Маквери обаче знаеше, че дори и да разполагаше с такъв костюм на борда, той просто нямаше достатъчно време, за да го облече.