Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
Отварящите се навън врати на останалите седем тоалетни рязко се отвориха от създалия се вакуум, а намиращите се в тях пасажери излетяха в салона и се устремиха към зейналите дупки, които ги очакваха.
В салона на горния етаж въздушната струя засмука чаши и бутилки с алкохол и ги понесе надолу по спираловидното стълбище, водещо към първокласния сектор на пътническия салон. Книги, списания и вестници излетяха от ръцете на пътниците и се завъртяха в бесния водовъртеж на свистящия въздух. Всеки незакрепен предмет бе подет от силната струя и запратен надолу по стълбите като понесен от убийствено торнадо.
Пътниците, които бяха предпочели да останат в салона за развлечения когато светна надписът, предупреждаващ ги да затегнат коланите, наблюдаваха вцепенени от ужас как всеки подвижен предмет около тях бива засмукан от все по-силния ураган, носещ всякакви отломки надолу по стълбите.
Еди Хоугън, пианистът, свиреше Есенни листа, когато внезапният въздушен поток го смъкна от неподвижно закрепената пейка. Пейката бе снабдена със специален предпазен колан, но Хоугън отказваше да го използва. Въздушната струя го понесе с главата напред, запрати го надолу по стълбището, завъртя го във вихъра си по протежение на пътническия салон и го изхвърли през зиналата паст в лявата стена на корпуса.
Един слепец, седящ близо до пианото, се развика с пълно гърло, умолявайки някой да му каже какво става. Тялото му се напрегна и той дръпна към себе си повода на своето куче водач. Златистият ретрийвър се опъваше с все сила и сякаш искаше да избяга от него. Мъжът отчаяно започна да повтаря името му.
— Шанън! Шанън! Шанън!
Кучето изскимтя и заби нокти в мъхестия килим. Каишката се скъса, кучето бе повлечено от струята, която го запрати надолу по стълбите. Тялото му се блъсна в една празна седалка и се заклещи в нея, спирайки лудешкия си полет.
Десетината пътници в салона продължаваха да седят по местата си и да наблюдават с ужас ставащото около тях. Пианото и пейката затанцуваха върху пода, но очевидно бяха здраво закрепени и за момента удържаха на силния вихър. Изведнъж всички пътници в салона излязоха от вцепенението си и се разкрещяха, изпаднали в истерия.
Предметите, долетели от салона, се разхвърчаха над седалките в първокласния сектор на долния етаж. По пътя си режеха и разбиваха главите на пътниците, чупеха ръцете им, вдигнали ги в опит да се предпазят от връхлитащата стихия. Облакът изпотрошени вещи и отломки мина през завесата, отделяща първокласния и туристическия сектор на пътническия салон, и се смеси с другия, много по-мощен поток от всевъзможни предмети, устремили се към вакуума, засмукващ всичко, изпречило се на пътя му. Литналите във въздуха отломъци бързо се носеха навън към зейналата празнота, сякаш тя можеше да бъде запълнена и заситена само след саможертвата на достатъчно на брой предмети и тела.
Един едър мъж, превързан здраво с предпазния колан, който очевидно го стягаше твърде силно, седеше на мястото си в туристическия сектор и крещеше с пълно гърло. Той изливаше яростта си срещу силния вятър, срещу летящите предмети и срещу съдбата, която му бе изиграла толкова ужасна шега, изпращайки го точно на този самолет за първия му презокеански полет. Беше наблюдавал полуразсъблечената си съпруга да изхвърча от една от седемте тоалетни и, бягайки, премятайки се и летейки във въздуха, да изчезва през дупката. Беше я чул да крещи името му, когато прелетя край него, видял бе ужаса, изписан в изпълнените й с недоумение очи. Мъжът изведнъж разкопча колана си и скочи на крака. Веднага бе повлечен от ураганния въздушен поток. Разперил широко ръце и крака, той прелетя над седналите пасажери, блъскайки се в главите им. Едрото му тяло долетя до дясната дупка и се блъсна с все сила в назъбения алуминиев корпус. Острите ръбове прерязаха гърлото и отсякоха лявата му ръка, а след това струята го изхвърли навън от кървящия и умиращ самолет.