Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
— Готово — долепи длани той. — На теб, разбира се, ще ти бъде изпратен пълен списък на продадените творби. Ако желаеш, може донякъде да определиш какво да снимаме за каталога. А можеш да го оставиш в наши ръце.
— Как и колко ще ми бъде платено? — поиска да узнае тя.
— Готов съм веднага да откупя всичко. Нямам никакви възражения, защото вярвам в работите ти.
Тя си припомни думите му, че ще изкара два пъти повече пари от скулптурата, която купи. „Може и да не съм бизнесдама — помисли си тя, — но не съм и глупачка.“
— Какви други възможности има?
— Чрез комисионна. Излагаме произведението и когато го продадем, си взимаме комисионната.
Приличаше й повече на хазарт. А тя предпочиташе хазарта.
— Какъв процент задържате?
Надявайки се да предизвика реакция, той прикова очи в нейните:
— Тридесет и пет процента.
Сподавен вик се изтръгна от нея:
— Тридесет и пет процента? Тридесет и пет! Ти си обирджия! Крадец! — отблъсна се от масата и стана. — Ти си разбойник, Роуган Суини. Ти и твоите тридесет и пет процента може да вървите по дяволите.
— Аз поемам всички рискове, плащам всички разноски — той разпери ръце, след това отново ги събра. — А ти трябва само да твориш.
— Ха, сякаш трябва само да седна на задника си и да чакам да дойде вдъхновението. Нищо, абсолютно нищо не разбираш — крачеше напред-назад и нажежаваше въздуха с гнева и енергията си. — Държа да ти напомня, че няма да имаш какво да продаваш, ако ме няма мен. А за моя труд, пот и кръв те ще дават добри пари. Ще получиш петнадесет процента.
— Тридесет.
— Мътните да те вземат Роуган, крадец такъв. Двадесет.
— Двадесет и пет.
Той се изправи и застана срещу нея.
— „Уърлдуайд“ ще заслужи четвърт от твоята пот и кръв, Маги, обещавам ти.
— Четвърт — просъска тя през зъби. — Това сте вие — бизнесмените. Плячкосвате изкуството.
— И осигуряваме на твореца финансова независимост. Помисли, Маги. Произведенията ти ще се показват в Ню Йорк, Рим и Париж. И никой, който ги види няма да ги забрави.
— О, колко си хитър, Роуган, като сменяш темата за пари с темата за слава — тя се намръщи, после поривисто протегна ръка: — По дяволите, ще си получиш твоите двадесет и пет процента.
Което бе точно толкова, колкото бе възнамерявал да вземе първоначално. Той стисна протегнатата ръка и я задържа:
— Добре ще работим заедно, Маги.
Дано е достатъчно добре, мина й през ум, та да успее да настани майка си в селото и по-далеч от пансиона „Блакторн“.
— Ако не стане, Роуган, ще се погрижа да ти отмъстя.
Тъй като вкуса на кожата й му бе харесал, той отново повдигна ръката й към устните си и обяви:
— Поемам риска.
Устните му се забавиха достатъчно дълго, за да накарат сърцето й да трепне.
— Ако се опитваш да ме съблазниш, щеше да е по-умно да го сториш, преди да сме сключили сделката.
Забележката й го изненада и ядоса.
— Предпочитам да не смесвам личните с професионалните въпроси.
— Още една разлика между нас — бе доволна, че успя да подразни тази иначе непоклатима, възпитана личност. — При мен личният и професионалният живот непрекъснато се преплитат. И аз се впускам в тях всеки път, щом ми скимне — усмихната, изтегли ръката си от неговата. — Засега не ми е дошло настроението… В личен план, искам да кажа. Ще те уведомя, ако и когато се случи.
— Подиграваш ли се, Маги?
Тя спря, сякаш обмисляше отговора.
— Не, обяснявам ти. А сега да идем в работилницата да избереш какво ще отнесеш в Дъблин — обърна се за да вземе яке от куката до задната врата. — По-добре си облечи палтото. Жалко ще е да измокриш хубавия си костюм.
Той се втренчи за миг в нея, чудейки се защо се чувства така обиден. Без да пророни дума, се запъти към всекидневната, да си вземе палтото.
Маги използва отсъствието му и излезе навън, за да охлади кипналата си кръв на студения дъжд. „Глупаво бе — помисли си тя — да се възбуди само от една целувка по ръката. Роуган Суини бе прекалено лукав. Истински късмет бе, че живееше в другия край на страната. И още по-голям късмет — че не беше нейният тип.“
Ни най-малко.
ПЕТА ГЛАВА
Високата трева около порутената сграда на абатството представляваше чудесно кътче за вечен покой на мъртвите. Маги се пребори да погребат баща й тук, а не в добре поддържаната, но студена земя около селската църква. Искаше уединено и царско място за баща си. Бриана я подкрепи и за пръв път се опълчи срещу майка им, която недоволно стисна устни и се оттегли от всички приготовления около церемонията.
Маги посещаваше мястото само два пъти годишно — веднъж на рождения ден на баща им и втори път — на своя за да му благодари, че й бе дарил живот. Никога не идваше на годишнината от смъртта му, нито си позволяваше да го оплаква насаме.