Служителят от Палатата на сънищата [Pallati i ëndrrave - bg]

— Ти работиш в Селекционния отдел, нали? — продължи най-големият му вуйчо. — Вчера Везира ме пита за тебе. Каза, че истинската кариера в Палатата на сънищата започвала от отдела, където се тълкували сънищата, понеже само там се вършела творческата работа и човек можел да покаже личните си способности, или не е така?

Ебу Керими повдигна рамене, с което искаше да каже, че не той е избрал сектора, където работи, но му се стори, че забеляза в очите на големия си вуйчо някакви тайнствени искри.

Въпреки че губернаторът бързо сведе поглед към чинията, този необикновен блясък в очите му не убягна и от погледа на майката на Ебу Керими. С напрегнато внимание тя отново започна да следи разговора за Табир Сарай, в който участвуваха всички освен синът й.

Наред с това, че слушаше разговора за Табир Сарай, мозъкът й трескаво размисляше. А дали след като толкова бе пазила сина си, накрая не беше го хвърлила в клетка с тигри, която носеше само едно привлекателно име, а всъщност не бе нищо друго освен един сляп, безмилостен и зловещ механизъм.

Тя гледаше крадешком профила на сина си. Как ли щеше да се ориентира нейният Ебу Керими в този хаос от сънища, сред кълбата облаци през нощта, сред стоновете на хората край синорите на смъртта? Как бе допуснала той да се завре в тази пустиня?

Около масата продължаваше разговорът за Табир Сарай, но Ебу Керими се чувствуваше уморен и вече не го следеше.

Накрая гостите станаха от масата, за да пият кафето в другата стая. Тръгнаха си късно, някъде към полунощ. Ебу Керими с бавни крачки се качи в стаята си на втория етаж. Не му се спеше, но това съвсем не го тревожеше. Бяха му казали, че всички нови служители, които започвали работа в Табир Сарай, обикновено първите две седмици страдали от безсъние. После сънят им се възвръщал.