Служителят от Палатата на сънищата [Pallati i ëndrrave - bg]

Майката следеше с изключително внимание всяка дума, като се мъчеше да не пропусне нещо.

— Я по-добре оставете този разговор — намеси се губернаторът.

Значи назначаването ми не е било лесно? — си каза Ебу Керими и взе да си припомня отделни неща от първия ден на онази сутрин, когато толкова смутен отиде в Табир Сарай, до отегчителните последни часове от работното време в Селекционния отдел. А вуйчо ми сигурно смята, че аз съм отишъл там, за да завладея Табир Сарай — помисли си с огорчение Ебу Керими.

Оставете сега този разговор — отново се обади големият му вуйчо.

В това време Локя съобщи, че вечерята е готова и те станаха, за да отидат в столовата.

Докато съпругата на губернатора разказваше нещо за местните обичаи в провинцията, която мъжът й управляваше, Курт нетактично я прекъсна:

— Поканил съм гуслари от Албания — рече той.

— Какво? — обадиха се двама-трима в един глас.

Веднага се почувствува, че с това „какво“ искаха да кажат: „Как ти е дошло наум това нещо? Защо? Каква е тая нова приумица?“

— Завчера говорих с австрийския консул — продължи той — и знаете ли какво ми рече? „Вие, Кюприлиите, днес сте единствената аристократична фамилия в Европа, а може би и в света, за която е сътворен епос.“

— Аха — обади се един от братовчедите, — ясно.

— Той сравнява сътворения за нас епос с Песента на Нибелунгите и добави, че ако днес някоя знатна немска или френска фамилия бъде възпята и в една стотна от епоса, който е сътворен за нас на Балканите, те щели да го разтръбят като най-прекрасното чудо за тях. „Докато на вас, Кюприлиите, и през ум не ви минава за това“ — така ми каза.

— Ясно ми е — повтори братовчедът. — Само едно не разбирам. Ти имаш предвид албанските гуслари, нали? Ако става дума за епоса, който всички знаем, какво общо имат с това албанските гуслари?

Курт го погледна право в очите, но нищо не му отговори. Разговорите за епоса бяха стара тема в семейството на Кюприлиите като скъпите сервизи, подарък от някогашните владетели, които Кюприлиите предаваха от поколение на поколение. Ебу Керими беше чувал за този епос още в детството си. Отначало той си го представяше като някакво дълго животно между дракона и змията, което живее високо в планините с вечен сняг и в чието тяло, подобно на змейовете от приказките, бе заключена съдбата на семейството им. Но постепенно, когато порасна, разбра, макар и не съвсем ясно, какво е това епос. Всъщност за Ебу Керими бе малко трудно да си представи как Кюприлиите живееха и господствуваха в столицата на империята, а някъде далеч в онзи чудноват Балкански полуостров, в провинцията Босна, бе сътворен епос за техния род. Още по-непонятно бе за Ебу Керими защо този епос не се пее в родното място на Кюприлиите, в Албания, а в Босна, и освен това не на албански, родния език на Кюприлиите, а на сръбски. Веднъж в годината, по време на рамазана, тук идваха гуслари чак от Босна. Те отсядаха за няколко дни в дома им, за да изпълнят своите безконечни песни, съпровождани от някакъв струнен музикален инструмент с тъжни звуци. Това беше един обичай, който съществуваше от стотици години, и младите поколения на Кюприлиите не се осмеляваха да го изоставят или променят. Събрани в голямата гостна стая, те слушаха провлачените гласове на славянските гуслари, от чиито думи не разбираха нито една освен името Кюприлии, което те произнасяха като Чуприлики. След това гусларите получаваха съответното възнаграждение и си отиваха, оставяйки след себе си някакво чувство на празнота и загадъчност, което после дни наред караше стопаните на дома безпричинно да въздишат, както правеха това при промяната на времето.