Служителят от Палатата на сънищата [Pallati i ëndrrave - bg]

— Наистина ли?

— Да — отвърна Курт и присви очи, сякаш заслепен от блясъка на сняг. — В тях се разправяло за ужасни преследвания из планините, за двубои, за отвличане ка моми и невести, за сватбарски кервани, пътуващи по опасни места, за вкаменили се сватове, които на пътя са сторили грях, за ослепени от предатели юнаци, възседнали, упоени с вино, също слепи коне, как стенат и бродят из планините, за кукумявки, предвещаващи нещастия, за странни почуквания посреднощ по къщите, за викове, с които живите призовават на зловещ двубой мъртъвците и обикалят гробовете им с двеста кучета, за стенанията на мъртвите, които жалят, че не могат да се вдигнат от гроба, за да се бият с враговете, за смесването на хора и богове, които се гневят, бият се и се женят помежду си, за крясъци, битки, проклятия, от които косите ти настръхват, и над всичко това се възпявало някакво студено слънце, което повече смразява, отколкото топли.

Ебу Керими слушаше, занемял от почуда. Някаква непозната, странна тъга по онзи зимен сняг там далече, където кракът му никога не бе стъпвал, завладя цялото му същество.

— Ето такъв бил албанският епос, в който ние не сме възпети — каза Курт.

— О, така, както ни го разказа, наистина е трудно да сме някъде в него — обади се един от братовчедите. — Той наподобява потресаваща трагедия.

— А в славянския епос сме възпети — рече Курт.

— Това не е ли достатъчно? — попита братовчедът с помръкналия поглед. — Ти сам каза, че сме единствената фамилия в Европа, ако не и в света, за която народ е сътворил цял епос. Това не ти ли стига? Или искаш два народа да ни възпяват?

— Питаш не ми ли стига това? И аз ще ти отговоря — каза Курт: — Ни най-малко.

Двамата братовчеди поклатиха благосклонно глави. Най-големият брат се усмихна.

— Чудак си остана ти, все си си същият.

— Когато пристигнат гусларите, ще ви поканя да ги чуете — рече Курт. — На Везира още не съм казал, но не вярвам да има нещо против да отседнат у нас. Ще бият дълъг път и освен това ще трябва да крият музикалните си инструменти. Но си заслужава.

Курт продължи да говори разпалено. Той пак спомена за отношенията на тяхната фамилия тук с тамошния албански епос, както и за отношенията им с турската администрация и изкуството, говори; за временното и непреходното, за тленното и нетленното.

— Както и да е, тук можеш да кажеш каквото си искаш, но на Друго място никъде не говори за това — посъветва го най-големият му брат, който отново бе свъсил вежди.

За миг на масата настъпи мълчание, което от потракването на вилиците по порцелановите чинии стана още по-тягостно.

— Ти, племеннико, започна да стоиш настрана от всякакъв разговор — обърна се губернаторът към Ебу Керими, за да наруши мълчанието. — Изглежда, целият си потънал в света на сънищата.

Ебу Керими почувствува, че се изчервява. Вниманието на всички сега бе насочено към него.