Безмълвният ангел
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безмълвният ангел». Краткое содержание книги:
Двайсет и една годишната Хариет отскоро работи като рентгенов лаборант и се справя сама с живота.
Не обръща внимание на предупрежденията на баща си, че „само глупаци и леки жени живеят в «Кингс Крос»“ — квартал с лоша слава. Именно там тя среща странни и чудати хора като хазяйката си и нейната дъщеря Фло. Госпожа Делвекио Шварц прави хороскопи, хвърля карти Таро и предсказва бъдещето с кристално кълбо. Ала истинската й връзка с невидимия свят е малката Фло — безмълвният ангел, който пленява завинаги сърцето на Хариет.
Докато трупа опит за мъжете, любовта и картите Таро, Хариет открива, че да следваш сърцето си невинаги е лесно. А да защитиш най-скъпите си хора може да бъде по-трудно от всичко.
Завладяващ роман за енергията и страстта на едно отминало време!
Не вярвам, че някога ще прихвана тази болест, но тя е факт от живота на всяко момиче. И все пак, ето я — Папи, която обичам и която си играе с огъня във всяко едно отношение — от бременност и венерически болести до възможността да бъде пребита. Да използва секса, за да си търси сродната душа! Но как сексът може да открие душата в един мъж? Бедата е, че не знам отговора. Онова, което знам, е, че не мога да си помисля нищо лошо за Папи. О, бедният Тоби! Как ли се чувства? Тя дали е правила секс и с него? Или той е единственият, когото не харесва? Не знам защо, но мисля, че е точно така.
Не можах да се успокоя, така че реших да изляза да се поразходя, да се загубя сред тълпите от удивителни хора из Крос. Но когато излязох в предния коридор, се сблъсках с мадам Делвекио Шварц, която метеше. От метенето й нямаше някакъв ефект. Тя използваше метлата така бързо и яростно, че прахта само се вдигаше на облаци и падаше на пода зад нея. Беше ми на езика да я попитам дали се е сетила да разпръсне мокри чаени листенца, преди да започне да мете, но не бях толкова смела.
— Ей, чудо-момиче! — рече със сияеща усмивка моята необикновена хазайка. — Качи се горе да ударим по една глътчица бренди.
— Не съм ви виждала, откакто се пренесох — казах, като я последвах по стълбите.
— Никога не се пречкам на хората, когато са заети, принцесо — отвърна тя, пльосна се на стола си на балкона и наля с бълбукане бренди в две чаши от сирене „Крафт“. Фло се бе залепила за полата й, но сега се покатери в моя скут и се излегна там, като ме гледаше с огромните си трагични очи и се усмихваше.
Аз сръбнах от отвратителното питие, макар че не го харесвах.
— Никога не съм чула гласа на Фло — казах. — Тя говори ли?
— Непрекъснато, принцесо — отвърна мадам Делвекио Шварц. Държеше в ръката си колода карти с неимоверно големи размери, сетне прикова рентгеновите си очи в мен и остави картите.
— Какво те притеснява? — попита ме.
— Папи каза, че спи с много мъже.
— Да, така прави.
— Ти какво мислиш по този въпрос? Винаги съм смятала, че хазайките избягват да вземат момичета, които приемат мъже в стаята си, и знам, че постъпваш точно така, когато става дума за предния апартамент на приземния етаж.
— Не е правилно да накараш наистина добри жени да мислят, че са порочни само защото харесват чукането — отвърна тя, като отпи голяма глътка. — Чукането е нещо нормално, както всички физиологични нужди — пишкането и акането. Колкото до Папи, какво толкова има да се мисли? Сексът е нейният начин да пътува. — Още един рентгенов поглед. — Но не е твоят, нали?
Почувствах се неудобно и се загърчих на стола.
— Не съвсем — казах и отново въздъхнах. Питието на Уили като че ли придоби малко по-приятен вкус.
— Ти и Папи сте двата противоположни полюса на женския живот — продължи мадам Делвекио Шварц. — За Папи няма ли докосване, няма любов. Тя е дама пика, Везни, а това не е силна комбинация. Всичко се дължи главно на нейния Марс. Много слабо проявен. Такъв е и нейният Юпитер. Луна в Близнаци, балансирана към Сатурн.
Мисля, че съм го запомнила точно.
— А аз каква съм? — попитах.
— Не мога да кажа, докато не ми признаеш кога си родена, принцесо.
— На 11 ноември 1938 година — казах.
— Ха тъй! Знаех си! Скорпион! Много силно! И къде си родена?
— В болницата „Вини“.
— На една крачка от Крос! По кое време?
Разрових се в паметта си.
— Една минута след единайсет сутринта.
— Единайсет, единайсет, единайсет. О, страхотно! Чудо-момиче! — Тя тероризираше и измъчваше стола си, като се наведе назад и затвори очи. — Хм… я да видим… изгряваш във Водолей — добре, добре! — В следващата минута беше клекнала на ръце и колене пред малък бюфет, за да извади една книга, толкова оръфана, че се бе разпаднала на части, няколко листа хартия и евтин пластмасов транспортир. Единият от листата, празен, бе хвърлен към мен заедно с молив.
— Пиши каквото ти кажа — рече тя и погледна към Фло. — Ангелско котенце, донеси някои от цветните си моливи. — Фло се плъзна от скута ми и отиде във всекидневната, откъдето се върна с пълна шепа сини, зелени, червени и кафяви моливи.
— Виждам всичко нарисувано в главата ми — трябва да го мога след всички изминали години — мърмореше мадам Делвекио Шварц, консултирайки се с оръфаната си книжка и правейки тайнствени знаци върху листа, на който вече имаше нарисувано нещо като торта, разделена на дванадесет еднакви парчета. — Тъй, тъй, наистина интересно. Пиши, Хариет, пиши! Три противоположности, всички възможни — Слънце в Уран, Марс в Сатурн, асцендент в Плутон. Но не се вижда квадрат, не е ли интересно?