Безмълвният ангел

— Ако не е мадам Делвекио Шварц, ще водим кучешки живот — сподели с мен Джим. — Непрекъснато се страхуваме да не бъдем открити и изгонени, не сме в състояние да си купим собствено жилище. Къщата е нашето спасение.

Както и да е. Да се върна на Крис Хамилтън. Бедата е, че тя не е капан за мъжете, нито първа красавица. Има мъжко телосложение, с косата й нищо не може да се направи, носи очила, лош грим и краката й са като на роял. Което може да бъде поправено, ако имаше някакъв усет, но тя няма. Имам предвид усет към мъжете. Така че, когато някой мъж, особено в бяло, влезе в нашето малко владение, тя започва да се усмихва превзето, да се щура насам-натам и да обръща количките, опитвайки се да го впечатли. О, не става дума за новите заселници — портиерите (които тя дори не забелязва), но дори шофьорите на линейките получават чаша чай и свенлив разговор заедно със сладкиши. Ако не сме заети, й даваме пълното право да прави каквото ще. Най-добрата й приятелка е Мари О’Калахан, която е главната сестра на спешното. Те живеят заедно в един апартамент в Куджи и са на една и съща възраст. И двете страдат от синдрома на старата мома. Защо става така, че жените не се чувстват истински жени, ако нямат съпруг и деца? Ако Крис би могла да прочете това, сигурно щеше да въздъхне и да каже, че не се отнася за мен. Аз съм магнит за очите на мъжете. Но защо сме категоризирани по този начин?

Младшата лаборантка е много срамежлива и както обикновено става в един натоварен с работа колектив, прекарва повечето време в тъмната стаичка. Като си спомня за моето собствено обучение, се сещам, че имаше моменти, когато мислех, че ще е по-добре да получа диплома за работа в „Кодак“, отколкото в рентген. Но всичко това остана в миналото, ние придобихме достатъчно опит с пациентите, за да издържим изпитите си и да се превърнем в хората, които пращат младшите в тъмната стаичка. Бедата е, че това е въпрос на приоритети, особено в спешното, където не можеш да допуснеш грешка или да развалиш някоя снимка.