Безмълвният ангел
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безмълвният ангел». Краткое содержание книги:
Двайсет и една годишната Хариет отскоро работи като рентгенов лаборант и се справя сама с живота.
Не обръща внимание на предупрежденията на баща си, че „само глупаци и леки жени живеят в «Кингс Крос»“ — квартал с лоша слава. Именно там тя среща странни и чудати хора като хазяйката си и нейната дъщеря Фло. Госпожа Делвекио Шварц прави хороскопи, хвърля карти Таро и предсказва бъдещето с кристално кълбо. Ала истинската й връзка с невидимия свят е малката Фло — безмълвният ангел, който пленява завинаги сърцето на Хариет.
Докато трупа опит за мъжете, любовта и картите Таро, Хариет открива, че да следваш сърцето си невинаги е лесно. А да защитиш най-скъпите си хора може да бъде по-трудно от всичко.
Завладяващ роман за енергията и страстта на едно отминало време!
Сряда, 3 февруари 1960
Всичко, което правех, когато не правех рентгенови снимки, бе да мацам с розова боя всичко, което стои неподвижно достатъчно дълго време в моя апартамент. Въпреки че вече се разхождам из Крос доста продължително денем, за да се ориентирам в обстановката. Направо е баснословно! Магазините не приличат на онези, които съм виждала, и за една седмица ядох повече странни неща, отколкото през целия си живот досега. Има една френска хлебарница, в която пекат дълги тънки франзели — истинска мечта, и една сладкарница, казва се „Патисери“, с фантастични сладкиши и торти, направени от много тънки като вафли слоеве, вместо кейковете със сладко и крем, каквито продават в обикновените сладкарници. Нектар и амброзия навсякъде, където ти погледнат очите. Купих си нещо, наречено картофена салата — о, какъв божествен вкус! И салата от зеле — излапах цяла пластмасова кофичка от нея и цяла нощ пръцках, но не ми пукаше. Тук се продава нещо като калъпче от кълцано месо с твърдо сварено яйце в средата, наречено унгарско кюфте. Истински колбаси вместо салам „Девон“, сирене „Тилситър“ вместо сладникавата водниста каша, която мама купува от бакалина. Имам чувството, че съм умряла и съм се пренесла в рая, когато става дума за ядене. Не е много скъпо, което ме изуми дотолкова, че отбелязах това пред един мой нов австралийски приятел в любимия ми деликатесен магазин. Неговият отговор разреши и измъчващия ме въпрос относно Сините закони и работното време — той ми обясни, че бизнесът се върти от членове на семейството, макар че сложи пръста си на устните, когато го каза. Никакви наемни работници, които да се обединяват в профсъюзи! И това държи цените ниски.
Има няколко магазина за бельо, които ме накараха да се опуля. Витрините им са пълни с прозрачни черни или червени сутиени и бикини, халатчета и пеньоари, които щяха да накарат Дейвид да се гътне от апоплектичен удар. Бельото на порока. Когато една вечер се прибирахме вкъщи, Папи се опита да ме убеди да си купя нещо, но аз твърдо отказах.
— И без това съм прекалено мургава — обясних. — Черно или червено ще ме направят да изглеждам, все едно че страдам от последен стадий на цироза на черния дроб.
Опитах се да събера информация за ситуацията между нея и Тоби, но тя отхвърляше всяка стръв, която закачах на въдицата си. Това само по себе си е силно подозрително. О, само ако можех да открия начин да ги събера заедно! Никой от тях нямаше семейство, всеки се потапяше във важни дейности — Папи в ученето си, Тоби в картините си. Те бяха направени един за друг и щяха да имат прекрасни деца!
Днес сестра Агата ме повика в кабинета си и ме информира, че от следващия понеделник ще напусна гръдното и ще работя в рентгенологията на спешно отделение. Супер! Това беше най-добрата работа от всички, безкрайно разнообразие, всеки случай бе сериозен, защото несериозните се прехвърляха към общ рентген. Освен това в „Куинс“ спешното работеше само от понеделник до петък, защото през уикендите няма много спешни случаи. Болницата е заобиколена с фабрики от север, юг и запад, а на изток се простират паркове и спортни площадки. Тя си делеше жилищните райони с болница „Сейнт Джордж“, макар че поемаше своя дял от разнебитени къщи. Правителството, разбира се, се опитваше да затвори „Куинс“, да вложи парите, които гълташе като бонбони, в „Сейнт Джордж“ и малките болници на запад, където населението на Сидни се множеше като гъби след дъжд. Обаче аз ще заложа на старшата сестра срещу министъра на здравеопазването. „Куинс“ няма да бъде затворена, моята нова работа е в безопасност.
— Вие сте отличен лаборант, госпожице Пурсел — рече сестра Агата със своя акцент, характерен с гърлени гласни. — И се държите отлично с пациентите. Тези факти не ни убягнаха от очите.
— Благодаря ви, сестро! — казах, като отстъпих назад с поклон. Ура! Ще работя в спешното!
Тазвечерното ми желание: Папи и Тоби да се оженят.
Събота, 6 февруари 1960
Блъскай главата си в тухлената стена, Хариет Пурсел, докато мозъкът вътре в нея започне да работи. Мисли! Каква глупачка си само! Каква патка!
Тази сутрин Папи и аз отидохме да пазаруваме, въоръжени с чанти и портмонета с пари. В събота сутрин човек рядко може да се придвижи заради тълпите от хора по Дарлингхърст Роуд, но на Крос обикновено няма никой. Една удивително красива жена мина горделиво покрай нас с пудел, боядисан в прасковенорозово, водеше го на каишка с фалшиви диаманти, а тя бе облечена от главата до петите в същия цвят коприна и ярешка кожа. Косата й бе абсолютно еднаква с козината на пудела.